Ммммммммммм! - Silviya_Markela
Обичам да похапвам...
шоколад - млечен или не,
с ядки или без,
с плодчета или пък без,
с еър ефект или не...
Обичам шоколадче... Мммммм!
Обичам да похапвам...
чушки - печени или варени,
пържени или задушени,
на манджа или на салатка,
на резенчета или пък цели...
Обичам чушчици...Ммммммммм!
Обичам да похапвам...
сладолед - сметана или шоколад,
киви или ягода,
със сиропче или не,
с ядки или без...
Обичам сладоледче...Ммммммм!
Обичам да похапвам...
соленки - с кашкавал или извара,
със сусамче или сиренце,
кръглички или на пръчици,
мекички или пък сипкави...
Обичам соленки... Ммммммм!
Обичам да похапвам... Ммммммм!
Ммммммммммм! Как само и завиждам на апетита на гладната авторка! И как само се дивя на музата и! Хората правят, струват, все се вдъхновяват я от любов, я от мъка, а тя се вдъхновила от собствения си безграничен апетит! Така както гледам не е и никак претенциозна към хапването. Не смея да я питам колко и е талията. Или пък освен завиден апетит, има и завиден метаболизъм?! А за завидния и поетичен талант...всички знаем. Няма да се спирам на него. ХМммммммммммм!
Мяууууууууууууу! - Silviya_Markela
Отворя ли хладилника
и мяууууу ми е в краката,
гали се, говори,
иска папу.
Седна ли да ям
и мяууууу е пак при мен,
с лапички посяга -
нещо да закачи с нокът.
Не че е пък гладен
-има си чинийка пълна,
ама знае ли се -
ако мойто е пък по - вкусно?
То е ясно ката ден -
хапването ми харесаш ли -
ще си похапнеш сито,
а аз ще го накуся само...
Консервата отварям
и чакам.....
От сън се буди мяуууу
и бързичко дотичва.
Мяууууууу обича
кренвирш и луканка,
шунка и пастет,
а за пиленце умира просто...
Лакомник голям си,
мой сладък малък мяууууу,
и аз много - много те обичкам
с всичките ти сладки пет килца.
Ауууууууууууууу! Не знам дали само на мен тъй ми се стори, но след прочита на първия стих, вторият ми звучи като да не е това, за което се представя. Дано горкичкият Мяууууууууууу да не може да чете. Защото ако Аз бях на мястото на нищо неподозиращия малък Мяууууууууууу, бидейки запозната с апетита и, силно бих се притеснила от какво естество е любовта на господарката ми, заявяваща, че много-много обичка всичките ми сладки 5 килца. Не искам и да си помислям даже!
Бягай Мяуууууууууу, бягай!
петък, 12 март 2010 г.
четвъртък, 4 март 2010 г.
На Сани
На Сани - pichat89
Момиче тъй красиво и нежно си ти като орхидея,
която носи се тъй нежно и грациозно по таз земя!
Момиче тъй забавно и знаещо много за любовта,
аз разбрах че тя и аз приличаме си много!
Но дявол с ангелската душа тя не може да има,
защото той само размива и дразни я безкрай!
Иска ми се да можех в един миг да й покажа,
че мога да бъда онзи романтик с нежна душа!
Ала тя изстрадала е много и не вярва в любовта,
наранена газела която търси само мир и спокойствие!
Искам аз да излекувам изстрадалата и душа,
ала не мога затова защото съм звяр в нежна душа!
Колко ли дни и нощи още трябва да минат,
за да има тя моето пълно доверие и да разбере,
че искам само да и даря всички чудеса на таз земя!
О тъй прекрасна и мила си ти, момичето мое мечта!
Знам че не мога да бъда с теб, защото не ми вярваш,
но искам аз ти да знаеш че готов съм през ада да мина,
за да имаш моята вяра, копнежи и тайни!
Искам да даря на това тъй нежно и красиво създание,
всичкото щастие, доброта и нежни чувства на таз земя!
Писмо до Сани:
Мила Сани,
Ти не ме познаваш, но аз мисля, че познавам теб. Ти си нежна орхидея и ранена газела, ти знаеш много неща за любовта и се страхуваш от любовта, ти имаш огнени очи, от които пада нежен дъжд, забавна си, тъй прекрасна и мила и грациозно се носиш. По таз земя... Но мила Сани, има нещо, което не знаеш. Позволих си да ти пиша от името на един безпаметно влюбен в теб, начинаещ поет. Позволих си, защото от известно време ставам неволен свидетел на неговите неистови чувства по теб – момичето мечта и ми стана жал, че явно опиянен от силата на любовта, в неговата душа се е заселило едно трайно объркване. Объркване, което не му позволява да си изпише мислите и емоциите в нормален словоред и да ти признае чувствата си, така че да му повярваш и той се е замислил дори да премине през ада, за да спечели доверието ти. Но аз не мисля, че той заслужава подобна жежка съдба, макар да е бил парен вече от твоите огнени очи. Зная, че сигурно и ти си объркана от неговите изказвания и е нормално да не можеш още да му се довериш и да му позволиш да излекува изстрадалата ти душа. Зная и че има неща в него, които те дразнят безкрай. Предполагам, че едно от тях е, че той е “дявол с ангелска душа” и “звяр в нежна душа”. Но ти не приемаш това насериозно, нали? Защото съм чувала за ангел в дяволски облик или дявол с ангелски лик, но възможно ли е да има дявол с ангелска душа? Ако да – то това би бил един истински дявол-мечта! Де да бяха всички дяволи с такива души и всички зверове също, то аз бих слязла доброволно в ада да си избера някой подобен нежен, ангелски дявол. Затова не бива такива дребни подробности да те дразнят, мила Сани. А ако това изказване е породено просто от неговото любовно объркване, то те моля да помислиш отново, да видиш хубавите му страни, защото дълбоко в себе си той е нежен романтик. И би желал да ти дари “всичкото щастие, доброта и нежни чувства”. На таз земя...
Момиче тъй красиво и нежно си ти като орхидея,
която носи се тъй нежно и грациозно по таз земя!
Момиче тъй забавно и знаещо много за любовта,
аз разбрах че тя и аз приличаме си много!
Но дявол с ангелската душа тя не може да има,
защото той само размива и дразни я безкрай!
Иска ми се да можех в един миг да й покажа,
че мога да бъда онзи романтик с нежна душа!
Ала тя изстрадала е много и не вярва в любовта,
наранена газела която търси само мир и спокойствие!
Искам аз да излекувам изстрадалата и душа,
ала не мога затова защото съм звяр в нежна душа!
Колко ли дни и нощи още трябва да минат,
за да има тя моето пълно доверие и да разбере,
че искам само да и даря всички чудеса на таз земя!
О тъй прекрасна и мила си ти, момичето мое мечта!
Знам че не мога да бъда с теб, защото не ми вярваш,
но искам аз ти да знаеш че готов съм през ада да мина,
за да имаш моята вяра, копнежи и тайни!
Искам да даря на това тъй нежно и красиво създание,
всичкото щастие, доброта и нежни чувства на таз земя!
Писмо до Сани:
Мила Сани,
Ти не ме познаваш, но аз мисля, че познавам теб. Ти си нежна орхидея и ранена газела, ти знаеш много неща за любовта и се страхуваш от любовта, ти имаш огнени очи, от които пада нежен дъжд, забавна си, тъй прекрасна и мила и грациозно се носиш. По таз земя... Но мила Сани, има нещо, което не знаеш. Позволих си да ти пиша от името на един безпаметно влюбен в теб, начинаещ поет. Позволих си, защото от известно време ставам неволен свидетел на неговите неистови чувства по теб – момичето мечта и ми стана жал, че явно опиянен от силата на любовта, в неговата душа се е заселило едно трайно объркване. Объркване, което не му позволява да си изпише мислите и емоциите в нормален словоред и да ти признае чувствата си, така че да му повярваш и той се е замислил дори да премине през ада, за да спечели доверието ти. Но аз не мисля, че той заслужава подобна жежка съдба, макар да е бил парен вече от твоите огнени очи. Зная, че сигурно и ти си объркана от неговите изказвания и е нормално да не можеш още да му се довериш и да му позволиш да излекува изстрадалата ти душа. Зная и че има неща в него, които те дразнят безкрай. Предполагам, че едно от тях е, че той е “дявол с ангелска душа” и “звяр в нежна душа”. Но ти не приемаш това насериозно, нали? Защото съм чувала за ангел в дяволски облик или дявол с ангелски лик, но възможно ли е да има дявол с ангелска душа? Ако да – то това би бил един истински дявол-мечта! Де да бяха всички дяволи с такива души и всички зверове също, то аз бих слязла доброволно в ада да си избера някой подобен нежен, ангелски дявол. Затова не бива такива дребни подробности да те дразнят, мила Сани. А ако това изказване е породено просто от неговото любовно объркване, то те моля да помислиш отново, да видиш хубавите му страни, защото дълбоко в себе си той е нежен романтик. И би желал да ти дари “всичкото щастие, доброта и нежни чувства”. На таз земя...
вторник, 2 март 2010 г.
За момичето което още не съм срещнал!
Днес явно нещо витае във въздуха, някоя велика Муза ще да е...
И вдъхновява ли, вдъхновява поетите.
След хвалебствената ода за радио "Енджой", редно е да се върнем към най-нежното в поезията, а именно - любовната лирика.
За това се е погрижил нашият приятел pichat89, сътворявайки един фантастичен, великолепен, първокачествен антистих.
За момичето което още не съм срещнал!
автор: pichat89
Не искам да виждам сълзите ти,
когато аз говоря ти за любов.
А искам винаги да се усмихваш мила,
защото пред винаги ще съм този романтик!
Гледам те и питам се кой с тебе ме събра,
тъй красива и нежна си ти като тази орхидея,
която дарявам те за да чувстваш се мила ти,
носеща се на облак от нежни чувства и емоции!
Искам всичко това което е между нас
да остане за цял един живот и никога
да не раня теб и нашите сърца,
в миг един аз познах какво е това любовта!
Нежен дъжд пада от твоите огнени очи
и питам се защо толкова мили и нежни са те!
Аз знам! Ти сега се чувстваш сякаш си на облак,
облак който те отвежда на място тъй далечно!
Този стих, освен с дълбоки и силни емоции, впечатлява най-вече с един уникален, изключително самобитен словоред.
Който наистина, малко затруднява четенето, но така четящия ще трябва по няколко пъти да препрочита отделни редове, тъкмо за да вникне по-дълбоко в бурните емоции, вълнуващи пичат89.
Не си мислете, че този завиден словоред е постигнат току-така и с един обикновен поетичен напън. Няма такова нещо! Всичко е добре замислено и планирано. И авторът, нали е пич, просто ни кара да четем и да се дивим, да се дивим и да препрочитаме.
Мило момиче, което пичат още не е срещнал, усмихни се, много те моля!
Вслушай се в:
"А искам винаги да се усмихваш мила,
защото пред винаги ще съм този романтик!"
и веднага се усмихни, защото тука авторът тактично замълчава какъв ще е зад...
Пред (какво, кое? *повдига рамене*) винаги ще е романтик, но заааад? Аааа? Заааад? Мълчи и не казва!
Така че, момиче, усмихни се докато е пред, че стане ли зад, не е ясно дали ще ти е до усмивки.
И пак към теб ще се обърна, момиче, несрещнато от Пичат89. Кажи ми, моля те, как го постигаш? Нежният дъжд, дето пада от твоите огнени очи?
Аз едно време като имах огнени очи, само огън, жупел и лава се сипеше от тях. И тук-таме по някое въгленче за разкош...
За това реших да ги сменя с обикновени. Но ти...ти си успяла!
Сега остава да срещнеш и пичат89, да го погледнеш два-три пъти с огнените си очи, та дано от любов да не му остава време да пише антипоезия.
Но не, наистина не мога да не го призная за убийствения словоред. Оплете ми мозъчните гънки съвсем. Сбръчка ми мозъка направо! Ама карай, тъкмо да се почувствам малко по-умна и аз.
И вдъхновява ли, вдъхновява поетите.
След хвалебствената ода за радио "Енджой", редно е да се върнем към най-нежното в поезията, а именно - любовната лирика.
За това се е погрижил нашият приятел pichat89, сътворявайки един фантастичен, великолепен, първокачествен антистих.
За момичето което още не съм срещнал!
автор: pichat89
Не искам да виждам сълзите ти,
когато аз говоря ти за любов.
А искам винаги да се усмихваш мила,
защото пред винаги ще съм този романтик!
Гледам те и питам се кой с тебе ме събра,
тъй красива и нежна си ти като тази орхидея,
която дарявам те за да чувстваш се мила ти,
носеща се на облак от нежни чувства и емоции!
Искам всичко това което е между нас
да остане за цял един живот и никога
да не раня теб и нашите сърца,
в миг един аз познах какво е това любовта!
Нежен дъжд пада от твоите огнени очи
и питам се защо толкова мили и нежни са те!
Аз знам! Ти сега се чувстваш сякаш си на облак,
облак който те отвежда на място тъй далечно!
Този стих, освен с дълбоки и силни емоции, впечатлява най-вече с един уникален, изключително самобитен словоред.
Който наистина, малко затруднява четенето, но така четящия ще трябва по няколко пъти да препрочита отделни редове, тъкмо за да вникне по-дълбоко в бурните емоции, вълнуващи пичат89.
Не си мислете, че този завиден словоред е постигнат току-така и с един обикновен поетичен напън. Няма такова нещо! Всичко е добре замислено и планирано. И авторът, нали е пич, просто ни кара да четем и да се дивим, да се дивим и да препрочитаме.
Мило момиче, което пичат още не е срещнал, усмихни се, много те моля!
Вслушай се в:
"А искам винаги да се усмихваш мила,
защото пред винаги ще съм този романтик!"
и веднага се усмихни, защото тука авторът тактично замълчава какъв ще е зад...
Пред (какво, кое? *повдига рамене*) винаги ще е романтик, но заааад? Аааа? Заааад? Мълчи и не казва!
Така че, момиче, усмихни се докато е пред, че стане ли зад, не е ясно дали ще ти е до усмивки.
И пак към теб ще се обърна, момиче, несрещнато от Пичат89. Кажи ми, моля те, как го постигаш? Нежният дъжд, дето пада от твоите огнени очи?
Аз едно време като имах огнени очи, само огън, жупел и лава се сипеше от тях. И тук-таме по някое въгленче за разкош...
За това реших да ги сменя с обикновени. Но ти...ти си успяла!
Сега остава да срещнеш и пичат89, да го погледнеш два-три пъти с огнените си очи, та дано от любов да не му остава време да пише антипоезия.
Но не, наистина не мога да не го призная за убийствения словоред. Оплете ми мозъчните гънки съвсем. Сбръчка ми мозъка направо! Ама карай, тъкмо да се почувствам малко по-умна и аз.
Енджой
Енджой - Silviya_Markela
Със сутришния екипаж
по радио "Енджой"
с усмивка се разсънвам
чрез темите им разни.
И новините казват,
ала не досаждат,
с умереност се открояват
и на станция остават.
И музиката е приятна
- има ритъм, има смисъл,
не е "пипни ме тук, пипни ме там",
както пее ни "Вероника"...
Със сутришния екипаж
добивам тонус бодър,
денят с усмивка тръгва,
усмихнат си залязва.
Имало едно време един малък, спретнат и добър кораб. Енджой се казвал той. Всяка сутрин неговият грижовен екипаж го подготвял за дългото пътешествие по вълните. Дълго, но забвано, малкият кораб си плавал и разсънвал с усмивка морските чайки навред, случили се да летят над същите вълни като него. За това бил виновен, разбира се, сутрешният екипаж, който си обсъждал на палубата “темите им разни”. (Който не е съпровождал пътешествието на кораба, само той не знае що са те “темите им разни”). Та плавало си корабче Енджой, вълните се плискали, чайките си летели и захласнато слушали умерените новини, които при другите корабчета били ужасно досадни, но на палубата на Енджой се откроявали с умереност и това давало стимул на чайките да следват неговия порив. Добрият екипаж на корабчето обаче, като видял, че чайките много са се сковали и обездвижили, решил да им попее, за да ги разкърши и за разлика от едно друго корабче “Вероника”, което пеело само "пипни ме тук, пипни ме там", а чайките не искали да го пипат тук и там, накарали своето корабче Енджой да пее приятно, с ритъм и смисъл. Като се разкършили малките ми ти чайки, като добили онзи ми ти бодър тонус, да видите как избутали корабчето и денят, както тръгнал с усмивка, тъй и си залязал усмихнат.
И всичко туй научихме, благодарение на корбчето Енджой и на една негова заклета чайчица... ах!
Със сутришния екипаж
по радио "Енджой"
с усмивка се разсънвам
чрез темите им разни.
И новините казват,
ала не досаждат,
с умереност се открояват
и на станция остават.
И музиката е приятна
- има ритъм, има смисъл,
не е "пипни ме тук, пипни ме там",
както пее ни "Вероника"...
Със сутришния екипаж
добивам тонус бодър,
денят с усмивка тръгва,
усмихнат си залязва.
Имало едно време един малък, спретнат и добър кораб. Енджой се казвал той. Всяка сутрин неговият грижовен екипаж го подготвял за дългото пътешествие по вълните. Дълго, но забвано, малкият кораб си плавал и разсънвал с усмивка морските чайки навред, случили се да летят над същите вълни като него. За това бил виновен, разбира се, сутрешният екипаж, който си обсъждал на палубата “темите им разни”. (Който не е съпровождал пътешествието на кораба, само той не знае що са те “темите им разни”). Та плавало си корабче Енджой, вълните се плискали, чайките си летели и захласнато слушали умерените новини, които при другите корабчета били ужасно досадни, но на палубата на Енджой се откроявали с умереност и това давало стимул на чайките да следват неговия порив. Добрият екипаж на корабчето обаче, като видял, че чайките много са се сковали и обездвижили, решил да им попее, за да ги разкърши и за разлика от едно друго корабче “Вероника”, което пеело само "пипни ме тук, пипни ме там", а чайките не искали да го пипат тук и там, накарали своето корабче Енджой да пее приятно, с ритъм и смисъл. Като се разкършили малките ми ти чайки, като добили онзи ми ти бодър тонус, да видите как избутали корабчето и денят, както тръгнал с усмивка, тъй и си залязал усмихнат.
И всичко туй научихме, благодарение на корбчето Енджой и на една негова заклета чайчица... ах!
Абонамент за:
Публикации (Atom)