вторник, 2 март 2010 г.

За момичето което още не съм срещнал!

Днес явно нещо витае във въздуха, някоя велика Муза ще да е...
И вдъхновява ли, вдъхновява поетите.
След хвалебствената ода за радио "Енджой", редно е да се върнем към най-нежното в поезията, а именно - любовната лирика.
За това се е погрижил нашият приятел pichat89, сътворявайки един фантастичен, великолепен, първокачествен антистих.

За момичето което още не съм срещнал!

автор: pichat89

Не искам да виждам сълзите ти,
когато аз говоря ти за любов.
А искам винаги да се усмихваш мила,
защото пред винаги ще съм този романтик!

Гледам те и питам се кой с тебе ме събра,
тъй красива и нежна си ти като тази орхидея,
която дарявам те за да чувстваш се мила ти,
носеща се на облак от нежни чувства и емоции!

Искам всичко това което е между нас
да остане за цял един живот и никога
да не раня теб и нашите сърца,
в миг един аз познах какво е това любовта!

Нежен дъжд пада от твоите огнени очи
и питам се защо толкова мили и нежни са те!
Аз знам! Ти сега се чувстваш сякаш си на облак,
облак който те отвежда на място тъй далечно!

Този стих, освен с дълбоки и силни емоции, впечатлява най-вече с един уникален, изключително самобитен словоред.
Който наистина, малко затруднява четенето, но така четящия ще трябва по няколко пъти да препрочита отделни редове, тъкмо за да вникне по-дълбоко в бурните емоции, вълнуващи пичат89.
Не си мислете, че този завиден словоред е постигнат току-така и с един обикновен поетичен напън. Няма такова нещо! Всичко е добре замислено и планирано. И авторът, нали е пич, просто ни кара да четем и да се дивим, да се дивим и да препрочитаме.
Мило момиче, което пичат още не е срещнал, усмихни се, много те моля!
Вслушай се в:
"А искам винаги да се усмихваш мила,
защото пред винаги ще съм този романтик!"
и веднага се усмихни, защото тука авторът тактично замълчава какъв ще е зад...
Пред (какво, кое? *повдига рамене*) винаги ще е романтик, но заааад? Аааа? Заааад? Мълчи и не казва!
Така че, момиче, усмихни се докато е пред, че стане ли зад, не е ясно дали ще ти е до усмивки.
И пак към теб ще се обърна, момиче, несрещнато от Пичат89. Кажи ми, моля те, как го постигаш? Нежният дъжд, дето пада от твоите огнени очи?
Аз едно време като имах огнени очи, само огън, жупел и лава се сипеше от тях. И тук-таме по някое въгленче за разкош...
За това реших да ги сменя с обикновени. Но ти...ти си успяла!
Сега остава да срещнеш и пичат89, да го погледнеш два-три пъти с огнените си очи, та дано от любов да не му остава време да пише антипоезия.
Но не, наистина не мога да не го призная за убийствения словоред. Оплете ми мозъчните гънки съвсем. Сбръчка ми мозъка направо! Ама карай, тъкмо да се почувствам малко по-умна и аз.

12 коментара:

  1. Колкото повече се потапям в магическия свят на модерната българска антипоези ми става ясно, че някои метафори в нея са твърде сложни за разгадаване, сякаш оставени за удоловствие на автора, който ще гледа с иронична усмивка опитите ни да ги разберем. Конкретно описанието на очите на дамата, която пичАт89 все още не е срещал (а най-вероятно няма и да успее, освен ако неговата "мила" не е паднала във вулкан героиня от нискобюджетен и зле написан хорър филм), може би е вдъхновено например от друг връх на поезията, с който си ни запознавала:

    "Фитилче някакво,
    почти не тлееше,
    запали се от вятъра.
    До купа със сено!
    Студено е!"
    ~ Veneti, "Защо във мене?"
    {wtf?}

    P.S. - Благодаря ти, че споделяш всички тези съкровища на поетическото вдъхновение с нас xP

    ОтговорИзтриване
  2. Мнението ми по повод прочетена от мен публикация в блог антипоезия -

    http://antipoezia.blogspot.com/ :

    Смятам че всеки човек има право да чувства и да живее живота си по свой личен и съкровен начин.Често хората намират израз на своята емоционалност в това да пишат, по свой начин, така както умеят за съответното, onowa, което ги вълнува и изпълва ежедневието им или поражда силата за делника им, онова което дарява усмивките и отронва сълзите в световете им.Нуждата им е човешка и естествена.В пъти по естествена от това да нападаш някого иронично или саркастично, защото ти самата/самия имаш някакви лични недоразумения със собствения си живот или се чувстваш недооценена/недооценен от някого или от всичко.Хляб ли ти липсва или
    зрелища песоглавецо ?!

    Не всеки се ражда поет.Не всеки има дар слово и фантазията да изрази с думи вътрешните си светове.Факт.Но всеки има неприкосновено право да има тези светове и никой няма право да ги руши..И никой няма право да му се присмива или да го съди.особено когато в поетичните или изобщо в текстовете които биват обект на кръстосан огън отсъства каквато и да било злост или агресия, а има единствено желание за споделяна и родст от обикновените неща.

    По достойно е да се уважава желанието на човек да изразява себе си , отколкото стремежа на някого да затвърждава клишираното си схващане, че света е бойно поле.Едва ли това може да му донесе дори и лек ефирен едва доловим аромат
    на задоволство и удовлетвореност.Винаги съм се чудил на хората, които намират радост в чуждата нерадост?!?Това е най-осакатената душевност и грандиозната перверзия на човешката трагедия намираща израз в един жалък, скучен и често самотен животец.

    Така мисля.

    Аз, Indifferent Suns.

    19.07.2010
    София

    ОтговорИзтриване
  3. Tenalon, мерси, че правилно разбираш :)

    Здравейте, Вие, Indifferent Suns :)
    Мисля, че на по-голямата част от коментара Ви вече съм отговорила и няма нужда да се повтарям - относно чувствата, вълненията и прочее на писачите и поезията като изкуство. Предполагам, сте прочел(а) въпросния пост.
    Явно и с Вас възгледите ни се разминават, но това е нормално. Вие сте от хората, които приемат поезията като начин на изразяване на моментните си терзания, а аз я приемам като форма на изкуство. (Разбира се, едното не изключва другото, стига да е направено изящно и със стил :))
    А изкуството, по мои виждания, отразява нивото на едно общество. Не сте ли съгласен/съгласна?
    Та, обсъжданото в този блог "изкуство" - нима такова е обществото ни? Явно да...щом все повече пламенни защитници си намира антипоезията. И това е тъжното.
    Колкото до това кой кого напада - някъде да сте прочел/прочела лична обида към някой от онеправданите автори? Да съм използвала обидни епитети по техен адрес? Не съм. Но Вие, уви, Вашата облагородена душа, обгърната от лекия ефирен аромат на задоволството и удовлетвореността, някак съвсем спонтанно решава да ме нарече "песоглавец".
    Това, може би, не е израз на вербална агресия, а просто част от речника на възвишените люде, които водят един изпълнен със смисъл, забавления и пренаселен от хора живот.
    Знаете ли, не мисля, че чрез този блог "намирам радост в чуждата нерадост". Идеята на този блог беше да покаже на хората как НЕ се пише поезия. И до някъде - да разобличи лицемерието, върлуващо из сайтовете за поезия, където разни нискокачествени текстове, които не заслужават да бъдат наречени стихове печелят безброй измамни хвалебствия от други недотам качествени писачи на текстове със съмнителна стойност, защо - не знам. Тоест - знам. Точно защото техният живот е изпразнен от смисъл и съдържание и може би единственият начин да получат нечие одобрение е този - да възкликнат под нечий стих "Ах!", за да получат и те своето "Ах!" в замяна.
    Аз не търся ничие одобрение. Това е в отговор на Вашата реплика, че вероятно се чувствам недооценена. Замислете се - ако търсех нечие одобрение или нечия висока оценка за моето "аз", дали щях да създам именно такъв блог? Дали нямаше да ми бъде по-лесно да бъда една от клакьорките под смешните стихове? Така със сигурност щях да получа много одобрение и много висока оценка от колегите-антипоети. Но, знаете ли, щях да се чувствам некомфортно със себе си.
    А аз държа да съм в хармония първо със себе си. Така по-лесно постигам хармония с външния свят.
    Благодаря Ви за отзива, наемен воино на светлината! Успех по пътя в борбата със Злото :)
    Това съвсем сериозно го казвам.
    Защото никой от наранените автори не се осмели сам да защити "изкуството" си.
    Всички действат с парламентьори :)

    ОтговорИзтриване
  4. Poesia Оfendido... :), нека го кажа така:

    Съществуват два вида хора - творци и критици;Конкретно в поезията, но и в най-широк аспект на житейският хоризонт...така е.

    По мое мнение, първите имат неписано право над второто упражнение, но не и обратното..Мисля че тук по тази точка, аз дори нямам нужда от мнението ви...

    Казвам това единствено от добро възпитание, не че го дължа някому конкретно.

    Личното ми мнение е, че не приемам критиката в какъвто и да било вариант, освен ако тя не е отправена от творец с доказана стойност и не цели някаква градивност.
    В случайте когато критиката е неавторитетна, но затова пък стреля на месо - за мен е проява на грубо и арогантно високомерие.Знаете ли, животът обаче показва интересен факт- най-добрите и доказани творци всъщност стоят високо, над каквато и да било критика, по отношение на когото и да било, освен на личното си творчество.Знаете ли по каква причина това е така- защото истинското творчество, осмисля живота до степен която извисява твореца над дребните житейски озъбвания... Можете да отворите тълковният речник на графата - благородство..прочетете го.Така.

    ОтговорИзтриване
  5. По-нататък - позволявате си да давате атестат за това какво за мен е поезията и как аз я възприемам.Това poesia ofendido е обречена и невъзможна в намерението ви кауза...Нагърбвате се с товар който би смазал нежните ви раменца, а и вероятно изпепелил всичко с което разполагате на две педи под брадичката ви, в ляво и навътре ако действително бихте го познали...Голословничите, зад асе защитите.ЗНапусто е.Забележете аз не ви нападам/не сте права да го мислите.Най-малкото
    защото не знаете нито какво пиша, нито какво стои зад написаното , а още по-малко какво го е провокирало!А дори и да знаехте едва ли ще
    разберете начина по който го чувствам в себе си.Много сте самонадеяна в опита си.Вижте разликата между творчество и изкуство.Обърнете внимание на тази малка но съществена разлика, ако ви се отдаде разбира се, тъй като това този път няма да откриете в тълковните речници а в сърцето си, но вие сте ценител на изкуството, каквото и да означава това...

    И логично пристигаме до същината на въпроса, казвам дискусията, защото това за мен дори не е спор.Аз мога да споря единствено по казус изискващ обсъждане от различни правово гледни точки.Аз съм непоколебимо уверен в правотата си и мнението ми остава абсолютно същото- а вие нямате право да сипете камъни в чужди градини, дори и ако китките засяти там не ви миришат както ви се иска! Така.Ясен съм.По
    нещо което не отговаря на вашия вкус, тъй като вие косвено рушите, кавам най-оговорно - РУШИТЕ.Не съграждате.Събаряте и впивате зъби в
    нечия душевност.Както вече казах това би могло да бъде травма за цял живот.А вие с лека ръка и ехидна усмивка просто подхвърляте камъка.Какво ли ви коства ? Нищо- просто още малко от така или иначе неосъщественото ви и безцелно време.Дo тук.

    ОтговорИзтриване
  6. Рядко си позволявам да бъда язвителен.Защото когато започна да бъда ставам груб, а се чувствам омърсен в себе си.Но поемам този огън понякога, защото ми идва да крещя заради остарели, зли , самодоволни, безпардонни, груби и арогантни в егоизма си личности..сенки от отминали времена, души останали назад в развитието си...Кажете ми с какво вие лично помагате , и на кого най-вече, ако не само и единствено и отново за пореден път, на собственото си незадоволено его ?!

    Посочвайки и коментирайки злобно изброените стихове ? Какво постигате в крайна сметка, замисляла ли сте се ? Всеки който има чувствителност и потребност да чете стихове, може самостоятелно да прецени и оцени онова, което прочита.Не всеки би постъпил подобно на вас обаче.Защо ли..Да не смятате че вие единствена имате естетично разбиране за визшата муза или само вие сте в душевнен синхрон със поетичния свят ?
    Смешно и жалко.

    Вие с вашите коментари не сте нужна в този ред на мисли за никого освен за самата себе си.За да задоволите собственият си критерии за изкуство..Ами това е много субективно, офендидо...Ще ви кажа че вашият критерии не е универсален,просто защото универсално изкуство не съществува.Нито в писането, нито в музиката нито никъде... И така мога още да пиша, но не мисля че е нужно.Смятам отправната точка в разсъжденията ми е ясна, така както и квинтесенцията им е очевидна.

    Не защитавам никого персонално.Не казвам че въпросните стихове имат висока стойност от гледна точка на поетичен заряд или езикова култура, , но зад тях има споделена емоция.И единственото което казах, а може би не съм бил разбран адекватно от вас което не ме изненадва е :

    Не съществува човек, дръзнал да напише нещо свое, нещо преживяно във вътрешният му свят, и още повече човек изпитващ нужда да го сподели и да го съпреживее с другите, не съществува подобна личност, която да заслужи вашият или на когото и да било другиго присмех или обида просто защото вашият критерии за искуство е "авторитетен" във вашите си очи!

    Колко нелепа, първосигнална и елементарна, лишена от кавато и да било духовност и интелект проява.Вие разпознавате ли се тук ?

    ОтговорИзтриване
  7. Както вече казах- не всеки е ерудиран в езика си до ниво което да му позволи цвят и красота в речта, отмереност в ритъма и символизъм в
    мислите, но всеки има чувства и достойнство a те трябва да се уважават и насърчават.Защото това е призванието на твореца.Вие не уважавате това, защото преседвате изкуството...А не знаете ли мила офендидо, че пропускате първото стъпало по пътя към изкуството, което е още в предверието на което и да било изкуство, зад балдахина на нежността и чувствата, споделянето и разкриването на мислте, позитивността , добрата емоция...там лежи и ползата и смисъла от изкуството..

    Вие режете именно в чувствата и душата на хора , опитващи се да проходят в този свят !! И това е грозното във вашата извисена изкуствоведска или естетична "душа".

    Пустош е ако не разбирате какво ви говоря.Егоизъм е ако сляпо отстоявате позицията си.Страх е ако отказвате да погледнете на света по този начин.И не на последно място е ограниченост.А изкуството изисква космополитност и човеколюбие.

    Това е което имах да ви кажа.

    ПП.

    Песоглавец - лице заето в безсмислен и отчаян лай, поради липса на хляб и/или зрелища.

    Нямах предвид вас конкретно, а събирателния образ на душевната закостенялост.Мъртвите души.Как може мъртва душа да чете стихове ?Дори не, не да ги пише - а просто да чи чете и разбира.Това е кауза пердута, Офендидо...

    Бъдете здрава.

    ОтговорИзтриване
  8. Здравейте отново, Indifferent Suns :)
    Аз голословнича, Вие ме заливате с празнословия...
    И не знам защо си мислите, че употребата на голямо количество думи Ви кара да изглеждате по-убедителен.
    Можехте да синтезирате всичко в три изречения и толкова. Но и за това се иска талант :)
    Съгласна съм с Вас, че всеки има своите лични, съкровени емоции, но е факт, че когато облечете тези емоции в думи и ги
    изнесете публично, те някак губят своята съкровеност...Това е, може би, вид душевен ексхибиционизъм, който аз не разбирам.
    Но когато предоставиш творчеството си на публиката, не можеш да очакваш само аплодисменти. За това моят съвет е - нека си пазим тези най-интимни душевни трепети за нас самите и тези, които са ги предизвикали. Понеже, изнесена публично, интимността се губи. Особено ако не можеш да я пресъздадеш качествено с думи. Тогава сам превръщаш душевните си трепети в пародия и никой, ама никой не ти е виновен. Ако непредубено прочетете "стиховете", поместени тук, сам ще се убедите. Но Вие не можете да бъдете непредубен :)
    Относно правото ми да критикувам - вече съм отговорила на това, а не обичам да се повтарям. Четете внимателно, а не избирателно.
    Съгласна съм с Вас и относно това, че творчеството си е творчество и няма нищо общо с изкуството. Тогава приемете и постовете в този блог като творчество, което не Ви харесва (както аз не харесвам защитаваното от Вас творчество) и толкова :)
    Нека кажем така - аз съм едно лошо...не, по-скоро зло същество, комплексирано и лишено от таланта да създава свои собствени стихове, лишено от душа, сърце и прочее и за това търся внимание и одобрение чрез този блог, критикувайки стихове, чието качество аз никога няма да достигна.
    Вие май доста време и внимание ми отделяте, а? :))

    P.S. Да, аз не знам Вие какво сте написал/а, нито как сте го почувствал/а, но не помня по какъв да е начин да съм насочвала диалога в тази посока. А Вас кое Ви кара да мислите, че Вие знаете аз написала ли съм нещо или не и какви са моите емоции? Не ми отговаряйте, знам, че не знаете.

    ОтговорИзтриване
  9. :)Здрасти, да кажем че донякъде ми е известно, какви са вашите емоции, но не съвсем.Затова и ви "отделям внимание", както сте се изразила, интересна сте ми... Пак казвам - не вас съм нарекъл "песоглавец", вече го уточних, но вие упорито държите на това да се чувствате жертва на небивал словесен тормоз...;)Това с дискриминацията е поведение по-характерно за някои малцинствени групи.. не ви приляга.Вие имате достойнство.

    И вие офендидо, дори сте ми симпатична ! ;)
    Хайде доста по тази тема.

    ОтговорИзтриване
  10. Indifferent Suns, Вие ли сте това?
    Затрогващо...

    ОтговорИзтриване
  11. рийли? Щото за миг се бях усъмнила...

    ОтговорИзтриване