Трагично, смешно, трагично смешно и ... ами зависи кой от къде го гледа :)

Тайната Градина на Тресавището. Където цъфтят Истинска Поезия и водни лилии :)

Птици на тухлен комин
автор: lila

А е толкова синьо небето наесен...
Със две жълти листенца,
наместо очи,
си крада от брезите спомен невчесан
за гугутки
на топъл от слънце комин.
Примижала от сладост е тази прегръдка -
чепка грозде
във две възловати ръце,
като есен узряло,
поемаш на глътки
всеки плод,
всяка ласка и сочно зрънце...
И е лудо от слънцето младото вино,
в босоногото "циганско лято" не спи,
тананика
с среднощния глас на щурците,
и танцува в тревите,
със звездни пети...
Във гледеца ти имам запазена снимка.
Ти - във моя:
"Септември е топъл и сит".
И във синята есен две кротки усмивки
се преструват на птици
на тухлен комин.

Засей ми море!
автор: ufff

Засей ми море, любими,
засей ми море.
Там, при хълма с маслините
нашият свят ще спре.
Аз ще изляза от пяната
както в първия ден.
Ти ще накъсаш ябълки –
за мен, само за мен.
Ще се завием с облаци
от светлина.
Ще ми целунеш клепките,
аз ще се изчервя.
Ще сипнеш нежност в ръцете ми -
да стигне за всички лета.
Ще ти отдъхват устните
по зимната ми коса.
Щом вкореним стихията,
пръстта ще ни прибере.
Засей ми море, любими,
засей ми море!




Смехът ти, обикалящ рамото ми
автор: Negesta

Когато по телата ни жужи
разнеженият, ласкав слънчев блясък
и ние с теб, божествени, лежим,
лениво отъркаляни във пясъка

- два морски духа с рошави мечти,
безстрашни повелители на рачета,
със шепнещ из косите палав бриз,
със устни хем солени, хем нагарчащи,

и морскосиня музика струи
от залива със златните му рибки,
а ние жадно с поглед ги ловим,
и после пак ги пускаме във плиткото

до вързаните лодки край брега,
край приказните корабчета малки,
да имат още някой влюбен шанс
рибарите и техните русалки,

и всичко е една игра без край
от тихи думи, сън на чайки, пяна...
- тогава знам, че има земен рай,
в смеха ти, леко обикалящ рамото ми.