Всичко започна с това, че едно Височество се обиди на Блатната вещица. Възлюбления на Височеството изпрати пощенски гълъб на една своя позната, подозирайки, че Тя познава вещицата. Съвсем правилно. Обаче пък познатата от своя страна се оказа част от Вещицата (как и защо част - ще разберете от Трета глава) и когато звъннаха мечовете, познатата реши, че никак няма да е зле да демонстрира колко добре се е справяла в колежа на Зоро. Чувстваше се малко между чука и наковалнята, нооо тя обикновено все така си се чувства и за това реши да действа в синхрон със съвестта си, за пръв път в живота си без да се замисля "какво ще кажат хората" и за пръв път без да се чуди как да няма никой наранен. Щото най-после беше проумяла и беше разбрала, че ВИНАГИ има някой наранен, а тя, когато прави компромиси със съвестта си, после бива жестоко изгризвана от нея. "Войната" беше като всяка война. Почти. Понеже нямаше много воини.
На височествата не им се искаше да цапат своите шайни-шайни-шуус в блатото и общо взето пискаха иззад оградата си. Оказа се, че измежду тях има само един, способен да защити честта и името на Кралството. И не само това, ами и така омагьоса Вещицата (или поне едната половинка от нея), че и и идеше да си накъса вещерската диплома на ситни парченца, да скача отгоре и, да я сдъвче, да я изгори и да си блъска главата в стената. Но това е една друга история.
Да се върнем на Хрониките от войната.
1.
"Аз не се възприемам като поет, но пиша стихове"
Колко хубаво, нали? :) А за певица възприемаш ли се? Ако не - качи се на сцената и попей. Нищо, че не можеш. Хората ще те аплодират заради това, че въпреки ушевадната ти липса на талант влагаш чувство в изпълнението.
Ох...Не исках да започвам така.
Всъщност...
Да започнем на ново.
Според Уикипедия, поезията е форма на изкуство, при която езикът се използва заради неговите естетически качества в допълнение към (или вместо) чисто познавателното и семантичното му съдържание. Като специално искам да наблегна на думата "естетически". Според Енциклопедия Британика пък, изкуството е "Използването на умения и въображение в създаването на естетични обекти и среди, които могат да бъдат споделени с други". И пак тази думичка - естетични...
С най-прости думички изкуство е онова, което хората създават, за да носят наслада за очите и душите на другите хора. Естетическа наслада. Само отбелязвам. Понеже много хора създават много неща, но не всичко влиза в графата "изкуство". Според мен. Само според мен. Според други индивиди всеки един техен напън е изкуство. И понеже има размиване във възгледите ни - възниква конфликт. Но да се върнем малко по-нагоре, към цитата от Енциклопедия Британика - "Използването на УМЕНИЯ и...." Умения. Да можеш да правиш това, което правиш. Хората сме различни и имаме различни умения. Не разбирам защо трябва да се сърдим за това, нито пък разбирам защо трябва да се сърдят на мен заради собствената си липса на умения? Аз само казвам. И мисля, че не лъжа.
Нооо...
Е, днес е ден да се извиня на наранените от мен творци.
А също и да задам няколко въпроса, които ме замислиха.
Съжалявам (не съвсем, но така е възпитано) за наранените чувства на хората, които не се чувстват поети, но пишат текстове, които незнайно защо наричат "стихове". Ако те не са поети, то бива ли написаното от тях да бъде назовано "поезия" и публикувано като такава?
Когато публикуваш свои мисли, вълнения и възгледи за живота в сайт, в който се публикуват стихове, ти стихове ли публикуваш наистина, или просто си пишеш нещо там?
Ако не публикуваш стихове, а просто някакви твои размишления, защо си избрал да го правиш в сайт за поезия, а не си направиш блог тип "Мило дневниче..." или не публикуваш разсъжденията си във форум с такава насоченост?
Според мен отговорът е един - щом си избрал да публикуваш творенията си в сайт за поезия, значи мислиш, че написаното от теб е стих.
А щом си мислиш, че твориш поезия е редно да знаеш какво е поезия.
Поет не се става с учене. Или имаш талант, или нямаш. Ако нямаш, но харесваш поезията - просто чети! Не е казано, че трябва да се напъваш да твориш.
Има много изкуства. Не знам защо хората се гаврят най-вече със словото. Може би защото всички говорим и за всички това е единственият познат към момента начин да общуваме и споделяме. Но, за Бога! Не всяка върволица думи излязла изпод нечии пръсти може да бъде наречена стих! Не знам защо, но най-докачливи са именно хората с най-малко талант. Аз разбирам тяхната нужда да бъдат одобрени, но нека опитат в друга област.
Със сигурност са добри в нещо друго. И нека пишат, нека изливат душите си на белия лист, в това няма лошо... Но нека не наричат всяко свое писание "стих". За да имаш стих, трябва не само да вложиш чувства. Чувства можеш да вложиш и в писмо, и в два набързо надраскани реда на салфетка... Но вложените чувства не превръщат автоматично написаното от теб в изкуство!
И не, не съм злобна. Не мога да изпитвам злоба към хора, които не познавам. А и няма защо да изпитвам подобни чувства. Или може би тези, които ме определят като "злобна" подозират, че тайно завиждам на безспорния талант на антипоетите?
Е, не. Не завиждам. Със сигурност мога да пиша така. Ако искам да пиша слаби стихове, разбира се.
Един от любимите ми въпроси, които ми задават обидените автори е "Ти какво си написала?"
Да видим. Представете си, че сте в галерия, в която са изложени картини на няколко художници . И някои от тези картини никак, съвсем никак не се вписват в представите ви за изкуство. Вие какво правите? Казвате "Уааууу! Човекът е вложил толкова много емоция и...бои! Браво! Прекрасно се е справил!" Или си казвате "Всичко ок, ама този кой го е излъгал, че може да рисува?"
Признайте си. Честно. Още по-честно! А така.
А сега ми кажете вие колко картини сте нарисували през живота си, че да осъждате автора като некадърен? Според мен не е нужно да умееш да рисуваш, за да имаш очи за красотата.
Нито е нужно да можеш да пееш, за да разбереш кога някой пее фалшиво. Нито е нужно да пишеш стихове, за да можеш да отсееш поезията от антипоезията.
И ако аз не съм написала нито един стих през живота си, това значи ли, че трябва да се възхищавам на всеки словоблудстващ?
Съжалявам, но не мисля!
А, всъщност, пиша понякога. Неща, които нямам смелост да нарека стихове. И не ми стиска да ги представя пред публика. Обаче сега ще престъпя принципите си и ще публикувам тук един мой (анти)стих. Та да има какво да оплюят обидените от мен. Да им олекне на душиците, че са отмъстени. :)
Черен път вие опашка по хребета
на една уморена от страх планина.
Пред каручката - конче.
Във каручката - бебето
и ръцете на сляпа жена.
Те не помнят надеждата. Тя ги остави.
А от днеска не вярват и в Бог.
Колелета скърцат и тъжно припяват
на зъбатия и сърдит живот.
Тя не вижда света, откакто очите ѝ
се превърнаха в бели звезди.
А мъжът ѝ на съмване се престори на птица.
И от днес са напълно сами.
Тънкокракото конче ги води на някъде-
Една сляпа жена и дете.
Колелетата скърцат и тихо потракват
като ритъм на тъжен рефрен.
---
Е, това е.
Мили невъзприемащисекатопоетиновъпрекитовапишещистихове хора!
Извинете, че не ми харесват творбите Ви! (То е защото нямам вкус.) Извинете, че ме разсмиват. (Имам някакво странно чувство за хумор.) Извинете, че не се сдържам, когато нещо ми стане особено смешно и го споделя тук. (Все пак и вас като ви развълнува нещо не се сдържате и го публикувате под формата на стихове в сайтове, предназначени за поезия...) Не правя това от злоба към вас. Просто си представям как съм в час по литература и ми се налага да напиша анализ на Ваша творба. И пиша...
А вие си мислете, че съм лоша. Няма да се сърдя. Нека добрите хора ви ласкаят и поощряват вашата некадърност с всичкото лицемерие, което притежават. Аз само бих ви посъветвала след като излюпите поредното си творение да не бързате да го афиширате, а просто да си го прочетете, но ако е възможно - така, сякаш не е ваше. И ако наистина ви харесва - публикувайте. Всъщност...не ме слушайте. Публикувайте всичко, което излезе изпод пръстите ви. Нали сайтовете за поезия трябва да съществуват...
Преди време в един литературен форум имаше тема, подобна на тази, за която иде реч в този блог. Казваше се "Не правете като тях...". Там някой беше посочил именно сайтът, в който аз открих повечето от антипоетите. И беше добавил "Гребете с пълни шепи!" Та, искам да кажа - явно не само на мен ми се струва, че там поезията е на ниско ниво. И не си въобразявам. Това, обаче, не е интересно. В тези сайтове по принцип има около 20% пишещи хубаво поети, като от тях 5% са истински самородни таланти със собствен стил и просто е удоволствие да ги четеш, а останалите 15% имитират някой от тях, но се справят добре. Всички останали са там не защото имат талант да пишат, а за да споделят. Макар, че има достатъчно много социални мрежи и други места за споделяне. На тях явно са им тесни и търсят по-широко поле за изява на нещата, които ги вълнуват. А има и една особена порода хора из тези поетични сайтове, които просто ИСКАТ да пишат стихове. Без значение могат ли, не могат ли, имат ли талант, нямат ли...Нали си има речници и програми за генериране на рими...Какво повече им е нужно? Ама и те сигурно не мислят, че са поети. Навярно са вид литературни спортисти. Знам ли и аз...
Вече съвсем се оплетоха мислите ми. Чак се уморих.
До сега двама са изревали от мен :) Този блог не е много популярен. Авторите са попаднали на него от гугъл. С търсене на ... собствените си никове. Еххх, суета! На никой не прощава...
Всъщност, не съжалявам за нищо. Разчитам на свободата на словото - след като хората, написали любимите ми антистихове имат свободата да се изразяват така както им харесва (и както умеят) и да представят нещата си като поезия, аз от своя страна имам свободата да харесвам или да не харесвам написаното от тях и съответно да изкажа или да не изкажа мислите, които са провокирали у мен. Както вече съм казала - тях може да ги обиждат моите думи, но пък мен, като читател, ме обижда тяхното "творчество".
Всъщност, съжалявам единствено за две неща - че нямам нито нужното време, нито нужните сили да пренеса тук целия океан от антипоезия. То като се замисля, и място няма да ми стигне за това. Донасям си само нещата, които не просто са слаби от литературна гледна точка, а са успели да ме разсмеят с изключителния си изказ. Признавам, че съм попадала на далеч, далеч по-слаби стихове, които са толкова некадърно написани, но и толкова скучни (да не говорим за неграмотността на авторите им), че просто не заслужават вниманието ми. Другото, за което съжалявам, е човекът, който ме помоли да спра да анализирам един от любимите си антипоети. Понеже и обещах, че ще го направя. Но предполагам, че заради този ми пост тя ще си отнесе нечия сръдня. Това е единственото нещо, за което искам наистина да се извиня. На нея. Не на не-поетите, пишещи поезия. Съжалявам.
Приемете един топъл поздрав от мен :)
P.S. Защо не си публикувам мненията директно като коментар към стиховете в съответните сайтове? Защото администраторите на тези сайтове нямат нужда от такива като мен и бързо-бързо ми подаряват банове.
Разбирам ги. И за това си имам блог :)
Тук се провел първия двубой между вещицата и защитника на Кралството, след текста.
После се появилата първата...
2.
...Приказка за Принцеса-поетеса, злата вещица и много други герои, интересна и с поука. За хора с чувство за хумор*.
Имало едно време една Принцеса. Която била омагьосана. Зла фея-кръщелница я била дарила с липса на талант, но за сметка на това - с огромно желание за изява.
Растяла принцесата умна и красива, но нещо все и липсвало. Един ден тя разбрала какво е то - публика! Да, обаче за да имаш публика, трябва да представиш нещо пред нея.
И принцесата решила - ще пише стихове! Какво толкова, стиховете се състоят от думи, пък тя думи колко знае, ехееее... Речено - сторено. Грабнала Принцесата един остър молив, лист снежнобяла хартия и започнала да пише поезия. Всичко щяло да бъде прекрасно, Принцесата се чувствала така вдъхновена и окрилена от представата за заливащите я вълни от бурни аплодисменти, че и се искало да възпее всичко в своите поеми - дебелата си котка, стомашните си сокове, заврелите си, напиращи води, радиото, което и свирело, докато тя пише, просто всичко.
И пишела ли, пишела...
От време на време излизала на балкончето на будоара си и изчитала натвореното до момента на тълпата придворни, добре дресирани да ръкопляскат шумно и да въздишат артистично. Техният ентусиазъм я окрилявал и тя продължавала да пише още по-настървено. Единственото което, пропускала да забележи били тапите в ушите на слушателите и, но от високо тези неща не се виждат.
Нещеш ли, един ден през царството на Принцеса-поетеса минала една зла вещица. И за беда се заслушала в стиховете на принцесата. Слушала, слушала и колкото повече слушала, толкова по-весела се чувствала. Накрая не издържала и избухнала в такъв силен смях, че тапите от ушите на придворните изпопадали. Получило се малко като в една друга приказка, където едно детенце викнало "Царят е гол!".
Само че тука не било детенце, а зла вещица и не викнала "Царят е гол!", а "Принцесата пише глупости!". Сред придворните настъпил смут. Тези, които понякога забравяли тапите си за уши у дома безмълвно се съгласили с вещицата, но не смеели да кажат каквото и да е от страх. На другите им било все едно, понеже така или иначе не слушали нищо. Възлюбеният на Принцеса-поетеса бил в потрес от наглостта на вещицата. Как дръзвал някой да обиди творчеството на любимата му? Какво, като е истина? Тя Принцесата не се чувствала поетеса, само искала да разказва на всички свои поданици за нещата от принцесешкия си живот под формата на зле премерена реч и очаквала две-три ръкопляскания, нищо повече...Отгоре на всичко как смеела някаква си вещица да заклеймява като глупости най-нежните и съкровени емоции на принцесата - апетитът й и ...малката и нужда!? (Тука вещицата признала, че се е объркала. То не било малка нужда, а някакъв любовно-еротичен порив, обаче стихчето "водите ми се сгряват, сгряват се, завират и навън напират" я подвело и тя си помислила, че на Принцесата и се пишка.) Така се разгневил влюбеният в Принцесата Принц, че му идело да грабне меча си и да се изправи срещу Злото в лицето на наглата вещица! Но вместо това решил да ползва парламентьор. Ка. Парламентьорка. Веднага и изпратил един пощенски гълъб с гневно писмо по адрес на вещицата, в което възмутено описвал гадната постъпка на злото създание. Парламентьорката познавала вещицата (познавала я даже много, много добре, ъъъ...бе...много добре , но за беда - била абсолютно съгласна с нея.) Все пак решила да уважи молбата на кръвно обидения Принц и да положи всички усилия вещицата да престане да разобличава Принцесатаааа.
Всичко щяло да се размине тихо и кротко, ако лакеите на Нейно Височество не бяха пожелали да блеснат в очите и. Ръководени от Храбрия Принц те решили да водят словесна война със Злото. Обаче, ъммм, един бил зает, друг си бил навехнал езика, трети бил прегракнал, та решили да си наемат един Воин на Безразличната Светлина. Той се славел със своята словоохотливост през девет земи в десета.
Смелият Воин приел задачата присърце и потеглил към блатото на вещицата. Надълго и нашироко (ама на много дълго и на много широко) и разказвал как тя няма право да говори истината за творчеството на Принцеса-поетеса, понеже това много я наранявало. И залагал на изконното право на всеки да създава поезия, макар и да му липсва талант за това. Злата вещица съвсем невъзпитано го изслушала, приела неговата гледна точка и се опитала да му обясни своята. Но това така разгневило наемника, че той получил силен пристъп на логорея. Злата вещица, отново съвсем невъзпитано и злобно изслушала новата му тирада и дори в знак на недоволство му благодарила. Бедната, мислела си, че с това всичко е приключило. Но уви, съвсем не било така.
За да обясня престоящите събития, може би първо трябва да направя едно пояснение - Злото в наши дни е снабдено с разни малки и напълно безобидни електронни стражи, които навременно го уведомяват кой е нахлул в тресавището му, как и откъде. И запазват всички електронни отпечатъци на гостите. Именно тези електронни стражи уведомили вещицата, че наемният воин на Безразличната Светлина е разпитвал мъдрия оракул Гугъл за нейната мрачна, бездуховна и бездушна личност, незнайно защо, след което е прокопал тунел от нейното тресавище до Кралство Лилит, където освен като наемник работел и като журналист и водел колонката за културни новини. Та точно там той решил да запознае поданиците на Кралството със хода на битката му в подробности, като отпечатал на цяла страница интервюто с вещицата. Очаквал подкрепата на своите сънародници, но те, незнайно защо мълчали. Дори и Храбрия принц и лакеите, които го били наели.
Вещицата искрено се забавлявала от събитията. Само малко и било тъжно за наемника, понеже тя наистина го харесала - било и симпатично да наблюдава неговите отзивчивост и хъс.
Но...на война като на война. Са казали едни хора. Вещицата решила, че няма да е зле и тя да попита Великия Оракул Гугъл какво знае за наемника. И това, което Гугъл и разказал така смутило нейната душа, че вещицата за пръв път усетила наличието и. Защото Гугъл и разказал, че дори и показал как само преди няколко дни воинът на Безразличната светлина абсолютно в разрез със своите пламенни твърдения, че ВСЕКИ има право да изразява висшите си сърдечни трепети чрез стихове, независимо от липсата си на талант, най-грубо и безцеремонно бил определил стиховете на една друга поетеса от едно друго кралство като бълвоч. Това така разтърсило злата вещица, че тя дълго не можела да дойде на себе си. И точно когато решила, че е крайно време да тръгне към Кралство Лилит и да поиска едно малко каренце във вестника им, чрез което да запита наемника "Що така, бе момко? Къде ти отидоха принципите и благородството?" установила, че последния брой на този същия вестник е бил иззет от всички репове и изгорен на клада. А електронните стражи на блатото писукали, че се е вмъкнал чужденец. Не след дълго вещицата намерила една бележка, закачена на прозореца на къщурката си. На пръв поглед - от наемника. В която той се изказвал привидно мило и леко хапливо. Но втория поглед, подпомогнат от електронните стражи, твърдял, че не лично наемникът е идвал в блатото, а може би самата Фея на Доброто от Кралство Лилит. Явно именно тя е била тази, която е организирала изгарянето на последния брой на "Лилитски новини" и пак тя е предприела инициатива за сключване на мир между Кралство Лилит и Смрадливото Блато.
Това на злата вещица и било все едно, де.
Тя си направила чай от блатни кокичета, запалила една арменска цигара и седнала пред къщурката си, загледана в блуждаещите блатни светлинки.
Никога нямала да може да разбере благородниците и техните схващания за чест и достойнство. Защото не смятала нито за честно, нито за достойно това, да обясняваш на някой колко прекрасни стихове пише, с оправданието, че така го поощряваш. Защото талантът не се научава, той е дар свише и човек се ражда с него. Или без него. И какво поощряваш, всъщност? Това, как неталантливия човек се излага пред публиката? Много добронамерено, няма що. Наистина е трудно да кажеш нещо подобно на някой, наистина той би се обидил от това, но ако умее да мисли, всъщност би трябвало да благодари, че повече няма да става за смях.
Както и да е. Такива били хората. Затова вещицата избягвала да общува с тях. Затваряли се сами с някакви изкуствени догми и норми, ограничавали сами и без това нищожната си свобода, робували на един ужасно странен етикет, според който се усмихвали на всеки, обсипвали го с комплименти до момента, в който му видели гърба. След което усмихнатото лице изчезвало, понякога злобата, понякога завистта, понякога и двете заедно изпълвали грейналите до преди малко очи и комплиментите се сменяли с пълни с отрова думи.
Вещицата допушила цигарата си, влязла в къщурката си и отворила едно томче със стихове.
Тя много обичала поезия, ще знаете.
-----------
*Под чувство за хумор авторката разбира не само това, да можеш да се смееш на другите, а и на себе си. Да се смееш на чужд гръб е лесно...
2 коментара:
SkyBlueIrina каза...
е хубава приказка и без коментар
хихи
ами и защото не сме много,
и защото знаем да чемем,
ако незнаем да пишем,
ако мога да си позоля коменар - леко подсмихване- на абзаца:
"Никога нямала да може да разбере благородниците и ... всъщност би трябвало да благодари, че повече няма да става за смях."
Лично аЗ /с умишлено главно З, а не а/ мисля, че е редно да се подкрепя старанието и да се поощрява споделянето, защото както казва авторката на страницата си за антипоезия, да се пише поезия е дарба, и тя е дадена на малцина.
28 юли 2010 01:51
Poesia Оfendido каза...
Разбира се, че трябва да се подкрепя старанието и да се поощрява развиването на таланта, понеже хората с талант понякога не знаят, че го имат. Та - в такъв случай - да, има какво да бъде поощрявано. Когато, обаче, такъв талант липсва, според мен е редно да подкрепяме хората в това, да открият в какво са добри (защото съм убедена, че всеки е добър в нещо) и да поощряваме техните стъпки в посоката на развитие на техния талант.
Колкото до споделянето - за всичко си има място :) Има и много места за споделяне.
Както и да е...
(Между другото - има хора, които усещат у себе си дарба да боравят с думите и погрешно решават, че дарбата е Поезия. И пренебрегват прозата. А всъщност, точно в прозата би могла да бъде силата им.)
28 юли 2010 08:49
След това на вещицата и писнало от полу-анонимността и, понеже била на ясно, че някоЙ отдавна е разказал на височествата истината за вещицата, но не била сигурна дали е ЦЯЛАТА истина, за това решила да сподели със света че тя, блатната Вещица, е нещо като двойната Лотхен, ама не с близначки, а с две любими другарчета, които имали тайни подозрения, че и близначки да бяха, надали така щяха да си "уйдисват на акълите" (това е един много бабешки лаф и адски ме кефи и просто перфектно изразява ситуацията :D). Ta така се родила една...
3....Изобличителна приказка за Злата вещица и ...просто приказка за ощипаната принцеса.
"Няма нищо по-загадъчно и в същото време по-елементарно от човешката психика."
До този извод стигнала един следобед Злата Вещица.
Защото била изпаднала в дълбок размисъл тя човек ли е или не, но единственото, което знаела за себе си било, че всъщност е 2 човека.
Съвсем наистина. 2 напълно реално физически съществуващи човека.
Чак сама се потресла от този факт. Не за друго, ами из виртуалните среди било по-характерно едно друго явление - обикновено един физически човек се мултиплицирал в многомногомного виртуални човеци. (Не, че и вещицата не страдала от това...тоест, имало го и при нея, даже по две, щото нали се състояла от 2 човека, ама тя съвсем не страдала от това, напротив, радвала му се :)) Обаче по-потресаващо било, че извън виртуалните тресавища, кралства и гори вещицата наистина се състояла от 2 различни личности. Които явно духовно се допълвали така добре, че успели да съставят една съвсем достоверна Зла Вещица. Едната половинка правела едно, другата - друго и така изглеждало, че вещицата може да върши по хиляда неща едновременно, досущ като средновековните си колежки, все едно има 4 ръце и 2 глави. Не вещица, а Ламя направо!!! В очите на обикновените човеци това било направо зловещо и те сериозно обмисляли да обявят сезонът за лов на вещици за открит. Даже разни храбри височества смазвали пушки-кремъклийки и дресирали ягдтериерите си. От тази мисъл Злата Вещица се ухилила до ушите. Тя много обичала да играе на криеница, гоненка, прескочи-кобила, Не се сърди човече, табла и домино. И на стражари и апаши. Най-вече.
Било и ужасно забавно. А още по-забавни и били реакциите на ощипаните принцеси, които замятали артистично глави, навирвали показно носове и гордо заявявали, че Злата Вещица може да се сърди колкото си иска, но Те ще си словоблудстват на воля! Даже не да се сърди, а да я е яд! Щото нали всички вече са наясно, че Злата вещица не се забавлява със стихове, които са и смешни, а с такива, на които я е яд! Понеже тя едва ли някога ще напише такива! /Което е истина, между другото. Няма./
Злата вещица ужасно се зарадвала от това, че ощипаната принцеса ще продължи да я весели с творчество, понеже ако ощипаните принцеси спрат да творят, Злата вещица какво ще прави? Ще трябва по цял ден да се препича на слънце и да скучае. После изведнъж се сетила, че според странния етикет на човеците би трябвало да се почувства засегната от тези думи и за да не ги обиди, се засегнала.
*засег*
Постояла така засегната около 38 секунди, после и омръзнало и се отсегнала. И точно тогава започнала да разсъждава върху въпроса, с който започна тази приказка.
Значи, ощипаната принцеса била представителка на елементарното мислене на човеците - щом е решила, че след като някой не харесва нейните потресающо прекрасни творби, той или е нещастен, или му липсва обич, или и двете заедно... Явно друг вариант няма! Като например - просто творенията и да са наистина кофти. Тц! Това тотално било изключено от вариантите! Нейните творби били толкова съвършени, че самата тя си ги харесвала и си ги записвала в Голямата Тетрадка на Лилит с творби на автори от други кралства.(Понеже и тя като повечето хора на Prolet разцъфтявала и си завъждала по няколко виртуални личности, но за разлика от повечето хора на нея не и пречело да си се харесва сама...Ми,да няма лошо, всъщност...Малко като оня лаф - "Толкова съм хубава, че ми иде да си посегна".)
Мдааам.
И остави това, ами Злата Вещица изпаднала в дълбока дилема - на коя от нейните две половинки какво и е - коя е нещастната, коя - необичаната и коя и двете. Опа...те три станаха. И не знаела. Ама понеже двете половинки на вещицата много се обичали, решили да не се карат, а да си поделят необичането и нещастливостта. Едната щяла да е нещастна, а другата - необичана до обяд, в 12:00 се сменят и тази, дето до тогава е била нещастна, започва да се чувства необичана и обратно. Ми какво, харесвали се двете половинки (ама не както принцесата се харесвала) и не искали да има ощетени.
Та, в крайна сметка хвърляли чоп и си разпределили нещастността и необичаността по равно и щ а с т л и в о /за ужас на ощипаната принцеса/ седнали на пейката насред блатото, за да обмислят бъдещите си творчески планове.
Само им било чудно кое точно било "жлъч" от това, дето сипели из блатото си? Те имали друга представа за жлъч, която звучала горе-долу така:
"На вещицата мога само да й пожелая щастие и любов, защото явно доста й липсват. Не мога да си представя един щастлив човек да сипе толкова жлъч по някого без повод, пък било и с повед. "
Дааа, вещицата и без това знаела, че въображението на принцесата не е много на ниво.
Ама няма нищо. Тя /принцесата/ все пак имала с какво да се гордее:
"И ако ще и някой да го е яд, че такива като мен пишат, аз пак ще стихоплетствам до безкрай. Да не говорим, че сме хиляди из нета..."
"Брааааво на вас, хилядите! Това верно си е повод за гордост!" Възкликнала Вещицата на два гласа и си представила как стройните редици на антипоетите възторжено маршируват из нета, превземайки нейното блато и строейки клади и ешафоди за гадните, лоши, зли, нещастни, необичани и т.н. и т.н. и т.н. нефенове на антипоезията.
Мъка, мъка! Но такава е съдбата на истинските вещици. Кладата е естествения завършек на техния изпълнен със злост и ...някакви други нехубави работи живот.
Ох...Никак не и било леко на Вещицата напоследък. Нищо, че се състояла от две подвещици. Колко хубаво, мирно и тихо било тук преди ощипаната принцеса да опищи околията, че е мразена от някой, на който всъщност му е съвсем безразлична светлата и личност. Вълнували го само и единствено веселите и стихове.
За това вещицата се замислила дали да не се извини на принцесата. Даже си била подготвила официален формуляр:
Ама още не го била попълнила, понеже не знаела за какво точно да се извини.
Искало и се принцесата да не си въобразява разни чувства по неин адрес, понеже чувствата на вещицата били изпратени отдавна по други адреси и в момента свободно било единствено безразличието, та ако все пак настоявала...
В случай, че някой все още не бил разбрал, Вещицата сковала от няколко дъски едно табло, закачила го на входа на блатото и написала с огромни букви:
"АЗ, БЛАТНАТА ВЕЩИЦА НА АНТИПОЕЗИЯТА, НЕ МРАЗЯ НИКОГО ОТ АНТИПОЕТИТЕ. НАЙ-МАЛКО ПЪК ОЩИПАНАТА ПРИНЦЕСА. ТОВА, КОЕТО МЕ ВЪЛНУВА Е ЕДИНСТВЕНО ТВОРЧЕСТВОТО И, КАКТО И ТОВА НА ОСТАНАЛИТЕ АВТОРИ, ВКЛЮЧЕНИ ТУК."
После се позамислила за миг и решила най-нагло да изплагиатства принцесата и добавила:
"И ако ще и някой да го е яд, че такива като мен пишат, аз пак ще си анализирам до безкрай."
Брей, че дълъг ден бил този.
Вещицата уморено тръгнала към къщурката си, не спирайки да се чуди що за самовлюбеност трябва да притежаваш, за да решиш, че след като някой не харесва нещо твое, значи му липсва щастие и обич. Нима щастието и обичта карат хората да се чувстват като...прасета? Доволни и самодоволни, непретенциозни към нищо, радостно погрухващи в кочинките си? Хм...? Заслужавало си да се помисли над това.
P.S.
Малка обява:
Разменям кралство за кон!
Не точно, ама си разменям тресавището за смислено обяснение на дългото ми чудене кое кара ощипаната принцеса все още да е убедена, че Злата вещица изпитва завист /евентуално към нея, може и по принцип/? За да съществува завист, трябва да има причина. Злата вещица не се сеща за такава. Сериозно.
За сега, единственото, за което се сеща е това, че ощипаната принцеса явно наистина е доста самовлюбена, щом така упорито вярва, че Злата вещица наистина тайно и завижда за??? таланта? и е склонна да хаби какви да е чувства по нея, пък било то и омраза.
Съжалявам, че след като веднъж вече съм я разочаровала с анализите си, ще трябва пак да я разочаровам като и се закълна, че нито изпитвам завист към нея, нито злоба, нито ми е интересна като личност. Само творчеството и ме вълнуваше.
Но щом има нужда да се чувства в центъра на вниманието принцесата - ок, ще се включим в постановката и ще задоволим нуждата и да бъде главна героиня в една мелодрама.
Как пък точно тя опищя Приказния Свят?
Явно наистина си е харесвала тези неща:
"Изкушавам се от аромати,
обещаващи блаженство
за рецепторите вкусови
и стомашните ми сокове"
***
"Превзема ме копнежът нежен
до теб да се докосвам,
приижда на вълни
огненометежни, бели;
водите ми се сгряват,
сгряват се, завират
и навън напират!"
***
"Обичам да похапвам...
шоколад - млечен или не,
с ядки или без,
с плодчета или пък без,
с еър ефект или не...
Обичам шоколадче... Мммммм!"
след което следва едно прилично меню, изредено по същия начин, обезателно завършващо с Мммммм!
***
"Не че е пък гладен
-има си чинийка пълна,
ама знае ли се -
ако мойто е пък по - вкусно?"
***
"И новините казват,
ала не досаждат,
с умереност се открояват
и на станция остават."
Енджой...
***
"От миглите си ще сплета
две ръкавици плътни,
за шапка ще използвам веждите,
а шал ще ти приготвя
от моите копринени коси..."
***
"Диря кътче свое дивно,
вълшебен дом на светлината,
дар красив за сетивата,
порив див на добротата..."
***
"Гледаш ме и се усмихваш,
а погледът говори сам –
нима могат думите така?
Лексемите понякога са бледи…"
(Точно този куплет ме кара да се възхищавам на 'истинската' поезия на принцесата. Обаче под 'истинска' нито аз, нито тя разбираме качествена, а по-скоро искрена, все едно сте седнали на кафе с нея и просто си споделяте. И както си говорите, тя казва, че поради силен вятър, примерно, не е успяла да чуе последната ви лексема, та, ако обичате, да повторите. Аз лично бих се зачудила що за речник ползва тази принцеса и ако наистина така си говори в ежедневието как ли би казала простичкото "Люлякът ми замириса..."? Може би "Ароматът на Syringa L. проникна назално в мен."
Както и да е...
Другото което мога да кажа относно "искрената и неподправена поезия", която не претендира да бъде изкуство и служи не за друго, а просто за споделяне на ежедневието...ми тя тази поезия отдавна си има име - тоалетна поезия. Даже в мрежата си има специални места за това - www.toiletpoetry.com) Хората са мъдри и са помислили за всичко :)
А за мен истински хубавата поезия е не тази, която е изваяна по учебник, а онази, която съумява да докосне най-съкровеното в теб, която не можеш и не искаш да забравиш. Истинската поезия е магия. И това е факт.
Всяко заклинание (аз нали съм Вещица, разбирам ги тези работи) се състои от думи. Защото Словото наистина притежава сила, която лично аз не мога да обясня.
И затова съм на мнение, че думите трябва да се уважават. Веднъж излезли от нас те заживяват свой живот и ние не можем да ги контролираме.
Ама хайде да не се правя на умна. Който трябва - знае това. Който може - ще го разбере. Който не може - ще продължи да сее лексеми и да жъне глупости.
Замислям се дали да не заградя едно квадратче в тресавището си, където да си събирам Истинска Поезия. Без да анализирам. Просто като база за сравнение. На обидените 'творци'.
(p.s. - има вече такова 'квадратче' :)
Такааа. След като издателство "Лилитско жълто" публикувало първата приказка на Вещицата, тя мигом станала бестселър. Вещицата, естествено, обаче, било жестоко оплюта от височествата. И заплашена с крокодили :D Хихи :))) Блатна вещица с крокодили ли се плаши!? Тя крокодилите за възглавница ги ползвала, дет се вика.
Но виж, заплахите на Принца (който изведнъж станал храбър) била...брррррр! Зловеща!
Затова вещицата набързо набила търнаците към Сибир, като преди това оставила едно...
4.
ВАЖНО СЪОБЩЕНИЕ!!!
От днес Блатната вещица спира да се занимава с людете от Кралство Лилит по няколко основни причини.
Преди да съобщи причините, обаче, иска да поясни, че тя, всъщност, никога не е започвала да се занимава с тях. Беше събрала в тетрадката си творби на една тяхна съподаничка, но дори не беше ги събрала от техния двор, а от един друг двор, в който въпросното лице се подвизаваше. Ако някой погледне датите в календара на блатото, ще забележи, че първите бележки относно литературата, създавана от обидената дама са далеч преди тя да се засели във въпросното кралство. Просто малко фактология.
Та, вещицата никога не е започвала да се занимава с поданиците на това кралство, те сами се натресоха в тресавището и, очакваха може би тинята да погълне вещицата, очакваха вещицата да не се опита да се защити, очакваха тя да се свие и да замълчи, унизена незнайно от какво, но когато това не стана, нададоха вой, все едно те са били нападнати в собствения им кралски двор. На вещицата това и се струва странно, но тя е свикнала със странните неща, случващи се около разни благородници.
Просто вече не и е забавно, наистина. Откри си по-приятни неща от сърдите благородници :))
Значи, причините, които вещицата би могла да изтъкне по повод неочаквания обрат в действията и са следните:
1. Страх от Храбрия Принц, който обяви, че смята да извади меча си, да го намаже с мас /меча ли? Наистина не разбрах.../ и да атакува вещицата.
(От това би се получило посредствено порно, между другото...макар, че ако наистина е "както мама го е учила" би провокирало известен интерес)
Вещицата не обича порно.
2. Храбрият принц заяви, че не понася когато някой говори нехубави неща по адрес на Кралството и поданиците му.
Вещицата разбрала намека. И понеже нищо хубаво не можела да каже, трябвало да не казва нищо.
3. На вещицата вече и било скучно. Имала нужда от отпуск и смятала да отлети за Сибирските торфени блата на почивка.
За всички невежи, мислещи си, че блатата са предимно мизерни и гнусни, вещицата била оставила един учебник.
Oсвен това вещицата, макар и блатна, бездушна и прочее, не искала да пречи на никой да се издига в това, което може най-добре.
Затова решила да прояви благородство /колко нетипично за нея!!!/ и да се оттегли засрамено, оставяйки разни хора да се издигат в антипоезията.
Някой гледал ли е един испански сериал, "Синьо лято"? По едно време го даваха по Евроком, май. Там имаше една култова реплика...
.......
И, само ей така, за протокола - ако не беше злата вещица, дали някой щеше да каже на обидената дама, че има какво да се желае от творбите и? Или още щяха да и поднасят цветя и да я оставят да се излага в щастливо неведение... Който иска, може да се опита да бъде честен. Щото то написаното си стои. И злата вещица никъде не е видяла някой да се е опитал да помогне на момичето да се развива. Чрез някаква градивна критика, например. (Моята не е, знам.) Ама цветята не помагат. Честно. Може моя подход да не е правилен, ама вашият пък - съвсем. Защото дори и да се е почувствала обидена девойката, обзалагам се, че занапред ще се старае да създава по-добри творби. То вече има резултат, всъщност. При това постигнат доста по-бързо отколкото чрез "поощренията" с емотикони.
***
До тук бях за кралските особи и методите им.
Но ще продължа още малко за стиховете и коментарите към тях. Защото наистина се чувствам потресена от нещо.
Не знам дали хората наистина четат стиховете, или само ги "прожектират" пред очите си, без те да докоснат съзнанието им. И защо се чувстват едва ли не длъжни да оставят коментар? Това, че всеки стих (дори такъв, пълен с грозни и елементарни правописни грешки) бива наречен "прекрасен" не е важно. Наистина. Тъпо е, но не е важно. Това, което наистина ме озадачи е следното:
Ето един стих. Ето коментарите към него. Вторият коментар отдолу нагоре...
Аз ли не съм разбрала правилно стиха, коментара ли не съм разбрала правилно...Но е нелепо просто. Момичето е тръгнало по пътя, който ще го отведе при починалата му приятелка. Това разбрах от стиха. А от коментара на госпожата разбрах, че тя иска девойката да открие "ТАМ" себе си. Къде, госпожо, в смъртта ли? Цитирала е последните два реда на стиха. И може би само тях е прочела. Иначе нямам друго обяснение как би написала подобен коментар.
Човек трябва да внимава не само как пише, но и как чете.
И не, не се правя на никаква будна съвест. Просто още си общувам с моята. Знам, че повечето хора отдавна не го правят, но аз не съм човек, аз съм вещица, нали :)
15 коментара:
C.O. каза...
Здравей. Докато слушах новия феноменален хит на Светльо Витков и the legends, наречен "боли ме гъза", се зачудих как ли би го изкоментирала, понеже хем е колосална простотия, хем се продава. Дали ще оцениш забавната страна на текста и ако да, какво го отличава от глупостите, които коментираш в блога си? Според мен - като това е само догадка - разликата идва от това, че антипоетите възприемат себе си и творчеството си съвсем сериозно и съответно очакват от околните да ги виждат по същия начин. Но значи ли това, че ако някой от тях пишеше с единствената претенция да забавлява околните с простотии, нямаше да си толкова критична към написаните бълвочи?
Наистина ми е любопитно мнението ти. :) (Ако не си чувала въпросната песен, можеш да я намериш в гугъл.)
30 юли 2010 23:56
Indifferent Suns каза...
Без да отнемам правото на отговор на авторката ще се врежа в коментара съвсем невъзпитано..понеже Светлию Навитков ;)) е просто лице на една друга субкултура...човекът си прави гавра с много неща, и според мен има право, малко хора го разбират, а може би не чак толкова малко... но нали не мислиш, че той самия се взима прекалено насериозно с текстовете, имайки претенции за изтънченост ;)) макар много от тях да има точния смисъл в десятката..
Съвсем различно е.Това тук и онова в песнопойките на Светльо...Щом пък продава, значи е уцелил вкуса на аудиторията, а очевидно и аудиторията това заслужава, и той щедро им го подава...Някои наричат това упражнение бизнесссс други халтура..;))
Хайде един поздрав за Варна и Черното моренце, въпреки че Бургас ми е много - много , по-любим да си призная честно !
http://www.youtube.com/watch?v=nJRYxCEBvJI&feature=related
31 юли 2010 00:19
Poesia Оfendido каза...
C.O. , абсолютно точно си усетил нещата. Никога няма да тръгна да коментирам текстове като "О, Азисе, огъзи се и подай ми вазелина" /btw все още не знам чия е тази песен/, както и песните на Светльо, както и всички текстове на онези странни песнички с незнайни автори в които се пее за разни кръгчета в снега и т.н. , понеже при тях идеята е съвсем различна. Indifferent Suns съвсем правилно е забелязал, че макар и текстовете им да целят десятката, съвсем не претендират за изтънченост.
Аз мога да добавя, че тези текстове може да звучат просташки, но това не значи, че звучат глупаво. А при антипоетите се забелязва точно обратното - текстовете им не звучат просташки, но за сметка на това звучат адски глупаво.
Така че - не, не бих коментирала подобни текстове. Но виж, като стана дума за анализиране на текстове на песни, замислям се за онази на Веско Маринов, за полицията
http://www.youtube.com/watch?v=FY1uiVFG2-M
М? Да се смее ли човек, да плаче ли...
И, разбира се, моята звезда на небосклона
http://www.youtube.com/watch?v=oiNeuF_7VWs
Честно, още се чудя тази песен като как да я възприемам...
I.S. Нали си знаете :)
Някъде Ви чака нещо. Намерете си го :D
Ще се справите без подсказки този път, наистина.
31 юли 2010 01:23
----------------------------------------------------------------------
Останалите 12 коментара Вещицата решила да не записва в Хрониките, понеже не засягали конкретната тема, а една малко по-лична тема, именно онази, дето карала Вещицата да се чувства безсилна и глуповато ухилена, когато види "врага" на своя територия иии която я карала вместо своите блатни магии да прави някакви звездолунни такива. За това не ги записала в тези хроники, а в малкото си червено тефтерче с вълшебни усещания.
Те така.
Сега вещицата блажено отдъхвала насред едно торфено тресавище и крояла бъдещите си творчески планове. Щото това, че не смятала да се занимава с височества, съвсем не значело, че не смята да се занимава с други антипоети.
Освен това, преди да се отдаде на тотална почивка, тя решила да направи едно независимо социологическо проучване и да разбере как хората приемат всичко това - дали като нещо гадно и зло или го приемат от забавната му страна. Поради липса на представителна извадка на обществото в момента, Вещицата хванала сестра си за слушател и решила да и прочете "нещо, на което случайно попаднала в нета". Сестрата на вещицата искрено се забавлявала, ама много искрено и по всичко личало, че възприема тази небивала драма като комедия. Хм, казала си вещицата, може да го възприема така щот ми е сестра? Какво като е някаква високопланинска вещица, все вещица е. И решила някой път да попита случайни хора без кръвна връзка с нея. Щото кръвта вода не става, знаете.
После свела виновно глава и признала пред сестра си, Планинската Вещица, че всъщност тя е Блатната Вещица.
-Хаха! - казала сестра и. - Ти да не си gossip girl поезията?
Обаче вещицата не знаела коя/какво е gossip girl, та се наложило сестра и да и обяснява, след което вещицата напълно доволно и заслужено се изтегнала на едно лилиево листо сред хладните води на сибирските блата и си направила следната равносметка "Значи, войната свърши. Поне за мен. Височествата ако искат - нека се сражават. От тази война спечелих едни малко негативни емоции, които ми бяха ужасно нужни, защото освен вещица съм и жена и имах нужда да поскандалджийствам малко. Спечелих си нещо, което не мога да назова с някакво име, понеже е само усещане, но е прекрасно. И е нещо, за което съм си мечтала винаги, даже си го имам записано в тайния дневник. И като бонус - снабдих се със сериалче почти по вкуса ми.
Та - уи уин!
Обаче и височествата уин, ако искат да знаят. Сега може не го осъзнават, но - ще дойде ден :))"
НЕОЧАКВАНО ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ПРИКАЗКАТА
/скучно и глупаво, като всяко продължение...черпим опит от киното ;) /
Имало едно време две блатни вещици. Едната - по-аналитична, другата - по-заядлива.
И до днес ги има... Само че са станали ужасно мързеливи.
Или пък антипоетите вече пишат просто глупаво, без да е вдъхновяващо глупаво :(
Вещиците не знаели точно и поради това само си мързелували в тресавището, правели си кални бани от сутрин до здрач и забърквали какви ли не природосъобразни отвари, за да поддържат косматите си брадавици все така щръкнали и свежи.
Нешещ ли, обаче, един светъл зимен ден щастието на едната вещица се усмихнало. За късмет - усмихнало се на заядливата. Усмихнало и се под формата на какво?
На обиден от нея 'поет' :) Той първо не бил обиден, поне така твърдял, обаче после се обидил. Вещицата била съгласна, че е редно да се чувства така, но не по изтъкнатата от него причина, а по-съвсем, съвсем различна. Но както и да е.
Станало и странно обаче едно нещо - как този обиден поет е стигнал до блатото и? Понеже тя съвсем, ама съвсем умишлено била пропуснала да напише поетичния псевдоним на засегнатия, също била пропуснала да спомене и името на знаменитата му творба.
Тъй че Великият Оракул Гугъл не би могъл да го доведе до тук, до това тъмно и мрачно тресавище, през десет тилилейски гори в петнайста. И вещицата решила, че вероятно някой добър човек го е довел собственокрачно, с най-добри чувства. Или пък фея.
Само фея ще да е било! Помислила си вещицата и почти познала. Само два дни след странната поява на обидения поет нещата отново се завъртели весело около емблематичната му творба. И то в една насока, която убедила вещицата, че почти правилно е предположила кой може да е добрият човек...фея...или друга креатура с неясен произход.
Откъде, мислите, идвали стъпчиците, водещи до блатото? М? Ми разбира се! Отново от Кралството на Ощипаните височества :) На вещицата и станало смешно, понеже си спомнила как преди 200-300 вечности височествата пискали, все едно са нападнати в собствения си двор, а всъщност било точно обратното и се зачудила дали и сега ще се получи същото.
Докато си мислела тези неща, внезапно прозрение поникнало между щръкналите и уши - не била питала малките си електронни стражи кой се е навъртал наоколо напоследък. И с бързи подскоци се завтекла натам.
Погледнала старателно водените им записки и с възторг установила, че, не, вече не и е нужна кристална топка!
Досущ като една ловка математичка вещицата съпоставила наличните и факти и установила следното:
Обиден Поет започнал първата си обиколка в орбитата на вещицата на 31.12.2010 в 12:24:49 часа.
На същата дата, само че в 11:27:26 в блатото били оставени стъпки от една добре позната кралска особа, която вещицата галено ще нарича Осемдевет Двепетдве Наквадрат.
Осемдевет постояла в блатото точно двайсет и девет минути и седем секунди, след което излетяла оттам на собствена тяга директно към слънчогледовите полета на Обиден Поет.
И...само половин час след това Обиден Поет започнал да прави ловки пируети около вещицата. Какво съвпадение! Помислила си тя. Ама си го помислила по-късно, де. Тогава за миг повярвала на Обиден Поет, че не е обиден. Сигурно било съвпадение и това, че няколко дни по-късно почти едновременно при вещицата долетели два пощенски гълъба - един от Обиден Поет, за да каже, вече официално, че е обиден и един от една придворна дама на Осемдевет, за да каже нещо друго, което вещицата нито разбрала, нито искала да разбира.
Интересното е, че в писмото от Обиден Поет ставало дума за същата придворна, от която бил втория пощенски гълъб, като в цялата ситуация била намесена и самата вещица, по незнайно какви причини. Явно Обиден Поет бил толкова възтрогнат от сияйната си особа, че сметнал, че и вещицата е поне толкова възтрогната, че да ангажира разни други хора с творбите му.
За съжаление не било точно така, понеже вещицата не просто не била възтрогната, ами хич даже не и пукало.
Както и да е. Това всъщност е една доста скучна приказка, възникнала на базата на поредната интрига, пръкнала се иззад кралските порти. Вещицата не знаела защо я разказва...Може би защото всяка приказка е дошла, за да бъде разказана.
Хм...помислила си вещицата...Аз преди време, всъщност, обещах да напиша анализ върху поетично-еротичния позив на Обиден Поет, ама едно, че не ми остава време, второ - такива, подобни на нощни полюции творби не си заслужават анализирането.
И се отказала да пише. Останала и само една чуденка - каква е причината, поради която Осемдевет обожава интригите? Възможните отговори били много. А възможно било да са и всичките накуп. Тъжно, Осемдевет, тъжно...
