Енджой

Енджой - Silviya_Markela

Със сутришния екипаж
по радио "Енджой"
с усмивка се разсънвам
чрез темите им разни.

И новините казват,
ала не досаждат,
с умереност се открояват
и на станция остават.

И музиката е приятна
- има ритъм, има смисъл,
не е "пипни ме тук, пипни ме там",
както пее ни "Вероника"...

Със сутришния екипаж
добивам тонус бодър,
денят с усмивка тръгва,
усмихнат си залязва.


Имало едно време един малък, спретнат и добър кораб. Енджой се казвал той. Всяка сутрин неговият грижовен екипаж го подготвял за дългото пътешествие по вълните. Дълго, но забвано, малкият кораб си плавал и разсънвал с усмивка морските чайки навред, случили се да летят над същите вълни като него. За това бил виновен, разбира се, сутрешният екипаж, който си обсъждал на палубата “темите им разни”. (Който не е съпровождал пътешествието на кораба, само той не знае що са те “темите им разни”). Та плавало си корабче Енджой, вълните се плискали, чайките си летели и захласнато слушали умерените новини, които при другите корабчета били ужасно досадни, но на палубата на Енджой се откроявали с умереност и това давало стимул на чайките да следват неговия порив. Добрият екипаж на корабчето обаче, като видял, че чайките много са се сковали и обездвижили, решил да им попее, за да ги разкърши и за разлика от едно друго корабче “Вероника”, което пеело само "пипни ме тук, пипни ме там", а чайките не искали да го пипат тук и там, накарали своето корабче Енджой да пее приятно, с ритъм и смисъл. Като се разкършили малките ми ти чайки, като добили онзи ми ти бодър тонус, да видите как избутали корабчето и денят, както тръгнал с усмивка, тъй и си залязал усмихнат.
И всичко туй научихме, благодарение на корбчето Енджой и на една негова заклета чайчица... ах!