сряда, 10 февруари 2010 г.

Обичам те

Обичам те - Lyubster

А днес реших да се поровя из нежните души на поетите и отворих любовната лирика. От раз бях зашеметена от долния лирично-любовен поетичен шедьовър!
Първо искам малко да поразсъждавам...

Какво е любов? А какво е истинска любов? Кой може да каже, че обича с душата и сърцето си напук на всичко? Срещали сме истории, в които хората се обичат, въпреки разни малки недостатъци – дали некрасива външност, дали разминаване в интересите...но любовта е по-силна от тези преходни неща и хората се обичат и обичат. Обаче мисля, че това е най-силното любовно признание, което някога изобщо съм чувала! Авторът е започнал своята изповед красиво и поетично, изпозлвайки находчиви сравнения – слънцето и утринта, земята и луната, скитникът и неговия път... Някои може да сметнат тези сравнения за клишета и да, сигурно не един или два пъти сме ги чували. Но следващия ред е уникален. Той е нещо повече от ред. Редът на редовете, ако питате мен. Защото показва една себеотрицателност, сила, смелост и не знам още какво друго качество трябва да притежава лирическия, за да направи това признание, което по всичко си личи е искрено. И мисля, че любимата му може да бъде напълно сигурна, че е обичана, както никой друг не може да я обича! Просто няма съмнение по въпроса. Сигурно си мислете, че признанието е свързано с някакво сравнение, по-силно от досегашните? Или с някакъв вариант на думичките Обичам те (все пак стихът се казва така)... Или, интересно ми е наистина, макар че няма да мога да го проверя, за какво се сещат другите влюбени хора, когато трябва да признаят любовта си пред любимата, а да не говорим когато признанието е в рими... Е, за да не ви мъча повече, представям ви първата част от тази истинска, неповторима, уникална, неописуема, лелеяна, достойна за филмиране любоФФФ:

Обичам те, както слънцето обича утринта,
обичам те, както Земята своята луна,
обичам те, както скитникът обича своя път,
обичам те, нищо че краката ти смърдят...

Нещо да кажете? Да, правилно сте прочели, няма грешка. Надявам се и вие да сте тъй зашеметени като мен...

Нататък любовта се е развихрила още повече и лирическият продължава да изрежда нещата, заради които я обича. Те хич не са за пренебрегване, макар да няма нищо по-силно от горното изказване. По-скоро във втория куплет се запознаваме още повече с музата на поета. Значи тя освен, че е със смърдящи крака, явно обича да ходи наконтена, но нищо, това не е проблем, понякога се появява пред очите на лирическия и омазана с кал, но нищо, и това не е проблем и изобщо той като ударен с мокър парцал (а всички знаят как силно любят тези индивиди) я обича и обича и нищо не би го спряло да повери съцето си завинаги сред тази атмосфера – на кални локвички и аромат на смърдящи крака. А като казах това се сетих за още едно нещо, дето ако любимата го направи ще допринесе още повече за лелеяния аромат и може би ще стане вдъхновение за още един стих-признание и лирическият вече ще се скъса от любов по нея. Но няма да го назовавам, все пак... а то е едно такова нещичко...съвсем постижимо, само трябва тя да се отпусне и... абе няма да го кажа...

Обичам те наконтена или омазана във кал,
обичам те като ударен с мокър парцал,
обичам те и за нищо на света не бих спрял
-сърцето си завинаги аз бих ти дал.

Ех, любов, любов, любов... вече придоби едно изцяло ново значение за мен!

2 коментара:

  1. Налага ти се да правиш огромни жертви, за да поддържаш този блог. :)

    ОтговорИзтриване
  2. Мани, мани...не ми е никак лесно :))

    ОтговорИзтриване