Дива самодива

автор: Manja

В съня си те призовах,
оргазъм преживях,
и то не веднъж,
но се събудих изведнъж,
цялата мокра и влажна
и се почувствах важна,
защото си ме задоволил
и цяла нощ с мен си бил.

На утрото не се нервирах,
мислите си събирах.
Значи можело и така,
но ще се повтори ли нощта?
Ще те видя ли през деня?
Съня си да ти споделя!

Целия ден за теб си мисля,
искам всичко да осмисля,
че не греша,
и твърдо да реша —
ти нямаш отмяна,
само с теб съм засмяна,
доволна и щастлива,
дива самодива!

Вече съм споделяла тук какво е мнението ми за еротичната поезия.
И не мога да не се преклоня пред този шедьовър на антиеротиката в литературата.
Не знам има ли смисъл да отбелязвам всички поетични находки в този антистих, понеже той достатъчно красноречиво говори сам за себе си, но все пак - изтънчените рими показват дълбоката чувственост на авторката, която като всяка уважаваще себе си жена не може да не сподели своите еротични сънища със света, разбира се под формата на мерена реч. Нейната лирическа героиня има дарбата да призовава любимия в съня си и тази дарба вероятно и е подарена от нейната фея-орисница още в люлката. Нейният възлюбен пък (на лирическата, не на феята) има дарбата на сънищен полов атлет, за който женските оргазми са нищо работа, от което лирическата е възхитена.
"оргазъм преживях,
и то не веднъж"
Тук публиката би трябвало да избухне в бурни аплодисменти и да завиди на множествения оргазъм на лирическата.
Но уви, всичко е толкова кратко! Сънят свършва. Обаче лирическата никак не е разочарована от това. Напротив, тя се чувства важна. Понеже е мокра и влажна и понеже цяла нощ любимият и е бил в нейният сън и е задоволявал либидото и.
(А къде е бил всъщност физически и кой точно е задоволявал не е ясно, ама няма нищо, важно е жената да е доволна ;))
Явно еротичния сън действа благотворно на лирическата и на сутринта тя не е нервна (което ме кара да стискам палци авторката да се припокрива с лирическата и по-често да сънува такива сънища, та в случай, че евентуално попадне на този блог да не се чувства изнервена от кощунственото ми държание и да е по-снизходителна с мен, злобното човече (или песоглавецът*, както ви е удобно :)), защото напоследък много ми дойдоха парламентьорите на обидените Творци :'()...
Но да не се разсейваме! След минутите на блаженство идва ред на минутите за размисъл. Една градация на емоциите усещам тук - от чисто физическо изживяване нещата прерастват във ментално такова. Лирическата си задава екзистенциални житейски въпроси:
"Значи можело и така?" (може бе, на сън всичко може!)
"Но ще се повтори ли нощта?" (Ха дано! Поради известна вече причина :D)
"Ще те видя ли през деня?" (Е, тук вече ще замълча, защото не знам какво е решила съдбата на нашата героиня)
Разтърсващия сън, с който бяхме запознати в началото на стиха, води лирическата до дълбок целодневен размисъл, след който тя трябва да вземе едно важно решение - че не е сбъркала, сънувайки точно Него и решението и е твърдо (хм...явно повлияно от една друга сънувана твърдост :D) - Той е Единственият, не може да бъде заменен с никой друг, понеже САМО той е човекът, която я кара да се усмихва, да е истински щастлива, да е ...хайде всички, в един глас...на три:
еднооо
двееее
трииии
ДИВА САМОДИВАААААААААААААА!

Мъже - държите в ръцете си ключето към успеха! След този стих става ясно, че на света има жени, които лесно могат да бъдат направени щастливи. Достатъчно е само да се появите в съня им, да ги дарите с 2-3-5 или колкото ви сърце иска оргазма (не забравяйте, това е сън, вие можете всичко!) и готово - на сутринта до вас няма да лежи някоя изнервена и войнствено настроена рошла, а мило и мъркащо котенце, готово на всичко за мъжа, който е успял да я накара да се чувства мокра, влажна и важна!

Прекрасен стих, а? Вълнуващи, дълбоки емоции, нежна, женствена чувственост, пресъздадени с умело владеене на Словото...
И накрая - аз. Моля ви се. Видната разрушителка на крехки вътрешни светове. Чакай да си поръся главата с пепел, задето не харесвам подобни глупости...

П.П.
Нека този стих бъде специален поздрав към всички онези знайни и незнайни защитници на антипоезията и любители на изразяването на емоции в (не съвсем) мерена реч.
Надявам се дружно да ахнат и да се възхитят на текста, след което да обединят усилия и да започнат още по-настоятелно да ме убеждават в красотата на тази (анти)поезия :)


*песоглавец - обръщение към мен от един изискан защитник на (антипоезията). Виж коментарите ТУК