Кофти настроение

автор: defiant_spirit

Мили читатели,

Бих искала да Ви представя поредния, за някои анти, за други истински поезиен шедьовър и много се радвам, че вече освен за тези, които са тук, за да прочетат анализа, този блог е полезен и за едни други почитатели, които обаче се откриват в самите стихове. Та мисълта ми е, че се радвам ужасно, задето блогът достига и докосва всички вкусове :)

А този стих е и доста актуален, понеже изразява по неописуемо поетичен и образен начин моментното настроение на автора. Моля насладете се на тази перла в океана от поезия и изивнете, че не мога да се изразявам тъй красиво, както го е сторил сам Поетът...

Днес изобщо главата не ме слуша,
само да не взема да се вкарам във кауша.
Превъртях направо, не знам какво да кажа,
чакам някой да се сопне и да го размажа.

Кажи бе копеле! Ела ми тука!
Знай че за живота ти никак не ми пука.
Идваш при мене и ми разправяш за грамажа,
ритам ти шамар в главата и те просвам на паважа.

Лежиш и фъфлиш - болка е голяма,
а аз отскачам и ти вкарвам и коляно.
Плюеш зъби, кръв и храчка мазна.
Знам от прашеца главата ти е празна.

Казвам си: "Недей!Защо да е така?
Вземи малко пей сега за любовта!"
Да да пея ама нея хич я няма,
главата шамандура, а душата черна яма.

Карай минавам и нататък продължавам,
такива като тебе не ги уважавам.
Вървя си напред, по улицата ходя
и натъквам се напред на неволя след неволя...

Както сигурно усетихте, бурни емоции и хаосни мисли ще да вършеят душата на този съвременен поет, съумял да се изнанализира и претворил същността си в рими, които докосват най-тънките струни на крехките и чувствителни читателски души. Авторът размишлява над своята непослушна глава, която го кара да върши неприсъщи нему дейности, но като един истински творец, той може единствено да следва душевния си порив и да изповядва на белия лист случващото се в главата му. За наша радост го е обрисувал толкова живо, че ние си представяме не просто статични кадри и картини, ами четейки, направо сме там, до него, в реално време и ставаме свидетели на един динамичен и енергичен екшън. И не само това! Толкова сме се вживяли, че когато Той замахне, неусетно се улавяме, че и ние замахваме лекичко към монитора и бамммм в лицето на жертвата! Така хем помагаме на поета, хем удовлетворяваме собственото си кофти настроение. Защото и ние сме хора и ние имаме слабите си моменти. Моменти, в които тръгваме да се разхождаме из улиците и на първия срещнат, който ни погледне, свирепо подвикваме:
“Кажи бе копеле! Ела ми тука!”
Това хем изразява нашата хуманност, хем показва отличителната ни смелост и дързост, хем доказва колко е важно в днешно време да можеш да комуникираш с непознати, за да има винаги с кого да си говориш. Когато копелето се доближи и започне да ни разказва за грамажа, ние набързо прелистваме репертоара с хватки на Джеки Чан и бавно и премерено залепваме ръката си на наглата му буза. След което благодарим на мама и тати, че като малки сме тренирали йога и с тигрова гъвкавост и чевръстост ритваме ръката си по бузата на копелето. Така се получава специалният ефект – да ритнеш шамар в нечия глава! Доволни от себе си, се наслаждаваме на болката на фъфлещото, повалено на паважа копеле и това предизвиква у нас едновременно симпатия, умиление и жажда за още. Като кадър от някоя бойна видеоигра, ние и поетът отскачаме и хоп – отново се приземяваме в попивалника на нашето кофти настроение и този път му вкарваме, нежно и ефирно, колянце.
Тук излизаме от поетичната реалност, в която ни е вкарал авторът, само за да се насладим отстрани на изключително красивите и нежни думи и внушения на следващия ред, излязъл изпод пръстите на поетичния гений, на когото биха завидяли Пушкин, Яворов и Дамянов в куп, защото техните посредствени глави никога не са успяли да съберат толкова грация само в няколко думи...

“Плюеш зъби, кръв и храчка мазна”

Тук съжаляваме, че не сме си взели нещичко за хапване, докато четем и дълго се дивим на силата на поезията.....мда....няма нищо по-поетично от изплюти зъби, малко кръв и накрая десерта – храчка мазна! ...Да ни е сладко!

По-натам поетът успокоява топката. Той прави невъзможното – започва да си говори, с цел да обуздае кофти нрава си. И нали е поет, а поетите пеят за любов, той си казва:

"Недей!Защо да е така?
Вземи малко пей сега за любовта!"

Ами да! Защо трябва да млатиш първото копеле, изпречило се на пътя ти, вместо да вземеш малко сега и да попееш за любовта? Може би, защото ще си като всички други поети, пеещи за любовта, а ти искаш да бъдеш различен? И все пак запяваш тържествено, макар, че любовта я няма, прозрял, че няма какво да уважаваш такива екземпляри, има и по-важни неща в тоя живот, нали....
Напред Поете, само напред по улицата! И пазете се от чуждите неволи, за да не помрачат и без друго кофти настроението Ви!

И благодарим за този извисяващ, освежаващ и тонизиращ душата стих! След него, несъмнено, аз съм по-добра и чиста.