вторник, 19 януари 2010 г.

Tераса

Tераса - massacar

В едно слънчево утро,
там на терасата малка,
стоях си аз, с всички проблеми
около мене.

В това слънчево утро,
там на тая тераса,
се чудих и вайках,
как да спечеля твойто сърце.

И на тая тераса,
аз накрая реших,
ти моя ще бъдеш,
след някои любовен стих!


Любовните стихове винаги са ме разчувствали! Толкова много се вживявам в несбъднатите любови на авторите, че току виж отвреме навреме проронвам по някоя сълза. Не и тук обаче! Защото този стих накрая май че е щастлив...но нека ви разкажа отначало. Топло слънчево утро. Птички пеят, дървета цъфтят, влюбени хора се разхождат по тротоарите. Майки с колички се радват на своите деца и всичко е изпъстрено с цветове. На една малка спретната тераса, в кръг са наредени малки спретнати столчета с облегалки. На първото столче седи безмълвна, но замислена симпатичната персона на лирическия герой. Около него са насядали кротките негови проблеми, облегнали гръбчета в облегалките, очакващи да се определи по-нататъшната им съдба. Картината е малко тъжна, в контраст със слънчевото утро, чиито лъчи се спускат бавно към лицата и раменете на лирическия и неговите другарчета-проблеми и нежно ги милват. И те там, на тая малка тераса лирическият започва изневиделица драматично да се чуди и вайка как да спечели нейното сърце. Не знам за нейното, наистина, но моето се свива вече... Картината се запечатва в ума ми, усещам силата на лирическото вайкане и чудене. Това продължава дълго. Толкова дълго, че накрая нашият мил герой вижда светлинка в тунела. Тя ще бъде негова! Може би скоро! Може би ще остане завинаги. Може би ще бъде любовта на живота му и той учтиво ще отпрати насядалите по столчетата проблеми, защото те вече няма да са му необходими. Така хем ще освободи повечко място и на без туй малката тераска за дамата на сърцето му. И всичко това ще се сбъдне, според него, след някой любовен стих. Мили поете, само не това, само не твой любовен стих! Послушай кака си – без стих определено би имал по-голям шанс! Нали?! За да бъде всичко с хепи енд, че да не плача... Благодаря предварително, мойто момче...

Няма коментари:

Публикуване на коментар