Още малко бисери от dgeorgieff...
Сияеща радост
Къде си дъждецо,
който идваш във слънчеви дни,
Ела намокри моята плесен
и тази на мойта врата и прозорец.
Намокри ме до кости -като тръстики
огряни от лятното слънце
под барабанните капки.
Остави ме Господи така да танцувам
из полето на твоята шир.
Анализ:
Къде си дъждецо,
който идваш във слънчеви дни,
(по принцип дъждецът не идва в най-слънчевите такива)
Ела намокри моята плесен
и тази на мойта врата и прозорец.
(Къде, казваш, имаш плесен? В сърцето, под мишниците?Извинете ме. Но по-добре да не те мокри, че ще замирише лошо)
Намокри ме до кости -като тръстики
огряни от лятното слънце
(Тръстиките силно препечени под лятното слънце са мокри до кости???)
под барабанните капки.
(Ахааа, извинявай....и все пак слънцето не ги ли суши донякъде?)
Остави ме Господи така да танцувам
из полето на твоята шир.
(Остави го Господи, че ако не го оставиш, може да вземе и стих да ти посвети!)
Градска любов
В градът хилядолетен
заслепен аз дойдох,
повикан от тебе,
тук срещнах те,тука любих те.
Всеки парк,булевард,
нощен бар,тротоар,знае за нас
и тихо пееподире ни.
И на булеварда ли си я любил? Честно? Трябва да е било в късните часове, с по-малко трафик...размишлявам си просто аз...
Мила
Благодарен съм,
че беше мила,
радостен съм,
че за мен бе мислила,
така не искам
твоя жест да счупя,
но чупи се дори метала,
който няма да изкупя.
Няма да ви казвам, че съм зашеметена от основната идея на стиха и невероятно силния финал. Като метал! Така го почувствах в себе си. И страхотно се римуват “че беше мила” със “за мен бе мислИла”... И браво Георгиев, браво! Не изкупувай всичкия метал, нека и за другите да има!
Аз бях тук
Аз бях тук,
но теб те няма,
как в този свят
става тази измама,
на чувства и на поява,
нима заложник съм
на безумна забава,
която друг обзема
и кара душата ми
да страда.
Аз бях тук,
но теб те няма,
какво се случва
в тази зима.
Кой с мен се подиграва?
Кой смее? А? Няма да чакам отговор, ‘сичките ще ви подхвана! Ще ми се подиграват с поет! Ама ха!
Моята къща, врата и прозорец
На А. Далчев
Съзерцавам се в теб светлина,
отразена в прозорците стари,
във вратите разтворени и къщния зид на дувара
и незнайно как стопля се мойта душа
в тази слънчева серенада.
Моята къща, врата и прозорец,
мои са,като въздуха мои,там съм аз
- да надзъртам от моята крепост
и да вземам от светлите багри.
Покривът мой е, и пода, и часовника зъл на стената
и прозорци си имам и гледам - и вие елате и вижте.
Горкичкият Далчев, горкичкият! Ама аз казах ли ти Господи, да се пазиш, че и на теб може да посвети стих? Въпрос към автора – По вратата и прозореца ти още ли има плесен? Чисто любопитство...
Тогава и сега
Тук аз те видях
и опознах,
ту аз те забрах и обикнах,
по път красив и романтичен,
във свят суров
и деспотичен.
Тъй благодарен,че с теб бях,
както иначе самотен,
аз не знаех,
как бих могъл без теб,
тогава и сега.
Това някаква мисловна плетеница ли е? Нищо всъщност, важното е, че си я забрал...Айде стига толкова...
Имало едно време едно, малко съмнително, да е малко момиченце, но със сигурност ужасно самотно и леко ненормално! Та това момиченце, понеже в реалния живот било едно нищо и никой не го забелязвал, решило да трупа слава из интернет пространството привличайки вниманието чрез цвъкане на глупости, състоящи се в анализирането на стихове на непознати хора, които то наричало рецензии. Седяло то по цял ден, криейки се зад монитора на компютъра и произвеждало „анализи”, сякаш някой нарочно го карал да чете чуждия труд, мисли и чувства, сякаш за това му плащали и сякаш от това му зависел нищожния животец.
ОтговорИзтриванеМило момиче /лельо/, плюейки чуждия труд, по-щастлива или удовлетворена няма да станеш, ами вземи се стегни и погледни в собствената си паница, направи анализ на собствените си действия, засрами се, не ти отива на възрастта. И помни, че докато не изгониш злобата и завистта от себе си, няма да си намериш място, нито зад компютъра, нито където и да било!