сряда, 6 януари 2010 г.

Попечител на сърцето ми

Попечител на сърцето ми

Тръгнах да си търся попечител
за сърцето, което изостави ти.
Щях да го оставя на този,
при когото най-силно затупти.

Раните обаче много си личаха,
никой не искаше ранено да го вземе.
И сърцето ми срещаше се с много,
но никой не успя като тебе да приеме!

Исках пак така силно да тръпне,
не исках безразлично при някой да стои.
Исках да го дам на тебе,
но отказа да го вземеш ти.

То обаче си остана твое,
никой друг не може да е там!
Ти не го искаш,
но аз реших да ти го дам!


Да си призная следващия стих, който попадна в полезрението ми, си го избрах по ника на авторката. Просто не мога като видя ^eLeNa^ да не заподозра, че тук ще има находка. Забелязала съм, че хората с такава “игра” в буквите и знаците пишат потресаващо свойствено. И мисля, че не сбърках. За какво става въпрос тук.... Значи, имаме едно момиче, едно момче и едно, ха изненада, сърце! То милото обаче изглежда е грозничко. Имало си доста ранички. А момичето искало да го пробута на някой друг, не на същото това момче или поне в началото на стиха това се загатва. Обаче видите ли, никой не пожелал да го вземе. (Може би ако го беше предлагала с панделка по щеше да има късмет). Както и да е. Не си мислете, обаче, че сърчицето е предлагано на всеки! Не! То щяло да отиде не при този, при когото тупти, а при този, при когото тупти най-силно! Неговата собственичка си има изисквания и не би го поверила просто хей така. В предпоследния куплет драматизмът нараства. За пореден път се казва, че сърцето трябва да тупти, да тръпне и прочие. От последните редове рабираме, че господарката му го е предлагала отново на момчето, “но отказа да го вземеш ти”. Аз обожавам римите със “ти” накрая. Не знам за вас, но просто когато видя такова “ти”, което няма работа там, тъй като и от предните думи се разбира, че става въпрос за второ лице единствено число, и е сложено само за да се сглоби римата и нещо ми става. Както и да е. Накрая виждаме, че все пак сърчицето си е останало нечие. Значи трябва да е щастливо такова! И то е отишло при първия си собственик! И накрая само не разбрах как като той не го е искал, то останало в него? И това преди да му го даде и той да го откаже ли се случва или след??? Или тя му го е набутала....където е пожелала, щото и това не разбрах. И всъщност се казва, че никой друг не може да е там – не следва ли, че тя иска някой да и влезе в сърцето вътре? Пък после го дала, т.е може би тя го дава и който го вземе влиза самичък в него и то започва да трепти, така че тя да измери неговата туптяемост и ако е подобаваща да го остави? Вие как мислите?

Няма коментари:

Публикуване на коментар