неделя, 3 януари 2010 г.

ОРФИЧЕСКО

Малкото сърдито момиче не проумява...Малкото сърдито момиче изпада в искрено недоумение, когато прочете нещо подобно:

ОРФИЧЕСКО

автор: dgeorgieff

До мен ли си -
ще те усетя,
отдалечиш ли се,
отново ще се сетя,
че свободата ти
е дар от цветята
и за роса
си тръгнала в гората.
Тя влагата е
източник на свободата,
а аз ще свиря
на поляната
в росата.

Да видим сега какво е искал да постигне с този стих авторът. На пръв поглед - това е един пейзажен стих, който наистина би се получил добре, ако не се набиваха на очи откровените глупости в него. Нека видим в детайли:

"До мен ли си -
ще те усетя..."
Тук нямам какво да забележа, не е някакво неземно поетично откритие, всеки би усетил кой да е, ако е до него, за това набързо ще го преминем, за да се озовем до
"отдалечиш ли се,
отново ще се сетя,
че свободата ти
е дар от цветята
и за роса
си тръгнала в гората."
Хм...ако просто четем, механично, без да влагаме капчица разум, даже би ни харесало, а?
Е, не на мене, де, понеже аз, нали, съм читател с вкус, но на по-непретенциозните - сигурно да. Обаче ако си пуснат мозъчето да пощрака малко сигурно биха се зачудили как точно авторът асоциира свободата с цветята? Може би цветята са волни като пеперуди и като ги налегне сушата хукват из горите да събират роса? Аз лично намирам олицетворението на свободата чрез цветята за доста неуместно. Цветята, които впили коренче в земята, не помръдват от мястото си цял живот и нямат кой знае какъв избор, едва ли са свободни. Но както и да е. Всъщност, лирическата явно е получила свободата си като дар от цветята и за това те са така несвободни...кой знае?
Няма нищо, важното е, че лирическият е достатъчно интелигентен, за да се сети, че ако любимата му не е до него - то тя е хукнала да си събира роса из горите.
Следващата фраза, обаче, смрази кръвта ми:
"Тя влагата е
източник на свободата..."
Първо, липсват две запетаи - преди и след "влагата". Но това - как да е...
Хайде някой да ми обясни, моля, как точно влагата е източник на свободата??
Ако аз съм тъпа, ще си го призная и ще си посипя главата с пепел. Ноо...ох...Тя, влагата, е източник на свободата! Абе, поети мили! За какво точно ви служи съдържимото на черепната кутия? Не искам да знам...Може би за да пазите равновесие...Е, все е нещо.
"...а аз ще свиря
на поляната
в росата. "
Добре, мойто момче. Свири на поляната в росата. Но не забравяй, че влагата, освен източник на свободата е и източник на ревматизъм.
Със здраве...

Няма коментари:

Публикуване на коментар