събота, 16 януари 2010 г.

Пералик

След петъчните нужди на Кристо, идва ред на една малко по-различна поезия.
Патриотичната.
За това, моля, станете прави, докато четете следващия стих!

"Пералик"

автор:energi4nata

Покачете се на Пералик
и зърнете Вий за миг
едно море на изток,
което се нарича Бяло.
След което го сравнете вие с това,
наше и дълбоко сияние
Черноморието -
и ще разберете, че няма на света
по-голяма красота
от нашата малка страна,
с море и планини,
с дълбоки синини,
с построени от никого пещери
и с много изненади.
Ти ще разбереш едно,
българското е чудесно
и ще се гордееш ти,
че си роден в нашите граници.

Мислите ли, че ми е лесно да анализирам? С тези просълзени от гордост и умиление очи...

Много обичам такива стихове! Заредени с фалшив патос и звучащи плоско.
А когато са и неграмотно написани, още повече ми се иска да извикам "Какви е деца раждала, ражда и сега Майка България!"
Макар, че единственото ми желание в момента е да замълча и да се погордея, все пак не мога да се въздържа, и ща - не ща, ще попитам енергичната авторка, би ли била така добра да ми покаже на картата Пералик, че нещо не мога да се ориентирам...
Попадам все на Перелик, и в началото си мислех, че разликата в имената е въпрос на правописна неграмотност, обаче като се кача там и Черно море ми се пада на изток, а Бяло - на юг. Или към правописната неграмотност се добавя и географска, или нейде из България наистина съществува нещо високо, наречено Пералик.
И това може да ме накара само и единствено да се срамувам от собственото си невежество. :(
Но дори и така да е, това съвсем няма да помрачи щастието ми, от гордостта от Родината и нейните "дълбоки синини".
То вярно, че е доста изстрадала...може и да има тук-таме по някоя дълбока синина...Както има и "построени от никого пещери"! Какво ми се хвалят австрийците с Ейсриесенвелт, а? Внасяха лед и ескимоси, да си ги построят...И американците, с тяхната Мамот Кейв...колко хиляди души им бяха необходими, за да я построят...и колко години дълъг, изнурителен труд. А нашите тук никой, ама никой не ги е строил!
Хайде стига толкова. Време е да застана смирено, свела глава и да се погордея, че съм в родена техните граници. Между които се ширят още "много изненади". И една от тях със сигурност е аворката на стиха.
Моите почитания!

Няма коментари:

Публикуване на коментар