Трагично, смешно, трагично смешно и ... ами зависи кой от къде го гледа :)

петък, 15 януари 2010 г.

Петъчни нужди

Петъчни нужди – Кристо

Казват, че не ти липсва,
докато не изчезне нещо.
И остра нужда да искаш
да имаш веднага тези вещи.
Но и чувствата нетрайни,
и те към тях спадат,
дали явни или тайни,
и те на това се поддават.

И тя сякаш иска още и още,
извън съзнателна душевна нужда от мене
няколко оргазма твърде мощни,
на същото място, по същото време.
Казват, за изкушението
да се наслаждаваме волно.
И искрата, и напрежението
да носят мисли греховни.

Ти сякаш си ненаситна
от мен всичко искаш да вземеш.
И с мен да опиташ
всички фантазии и положения.

И тя сякаш иска още и още,
напълно съзнателно и доста бясно
няколко оргазма твърде мощни,
по същото време,на същото място...

И докато свършваш,
диво яхнала мене,
падаш изморена, прегръщаш,
напиваш се с моето семе,
думи нас ни не трябват
- само погледи сладки,
емоциите ми открадваш,
и си оставаш загадка.

Аз докато свършвам,
някъде иззад тебе, наведена,
нещо мощно прекършвам
красотата ни, междувременно,
дори любовта така не е страстна,
аз влизам винаги в тебе,
на същото място, по същото време...


“Петъчни нужди” е един от малкото стихове, които говорят дръзко и открито за еротиката. Често пъти хората се смущават или дори слагат някакви бариери между изкуството и описаните телесни нужди на автора, които той определя като Петъчни. Поетът Кристо отново е в стихията си – буен, поетичен и философски настроен. В първият куплет читателят все още не подозира какво му готви автора в следващата част на стиха. И слава богу! Първите редове са несъмнено мъдри и философски. Той обрисува с поетични думи извечната истина, че човек не осъзнава колко му липсва нещо, докато не го изгуби. Така и читателят не осъзнава какво е изгубил, докато не прочете този стих. Авторът говори първо за вещи, но след мъничко само загатва, че става въпрос и за чувствата, пък били те и нетрайни. Дори подразбираме, че именно нетрайните чувства, изгубим ли ги, ни липсват. Във втория куплет авторът става по-конкретен и дава ясно да се разбере за какво говори – за мощни оргазми, на същото място, по същото време! Отново читателят бива зашеметен. От същия автор. По същия начин. Но съвземайки се и окопитвайки се читателят не може да скрие възхитата си от структурата на стиха и неговата напевност. В един куплет авторът изказва мисли като цяло, в следващия говори за Нея и в третия вече минава на второ лице единствено число. И така редува до края на стиха, демонстрирайки поетичното си майсторство. По-нататък Кристо става още по-описателен (за ужас на четящите) и категоризира оргазмите вече не само като мощни, а и бесни! Читателят започва да си представя живо сцената между Кристо и неговия обект, а аз си представям как той съчинява този стих в момента, в който (както казва едно мое любимо другарче) чува нежния повик на вечерята, която иска да напусне тялото му по естествен път! Оттук идва и заглавието "Петъчни нужди". Освен, че Тя иска да опитат всички положения, бясно, мощно и разтърсващо, разбираме, че не след дълго любимата на лирическия свършва, диво яхнала него, пада изморена, прегръща и се напива с неговото семе. Авторът описва толкова живо случващото се, не за да шокира читателя, а за да покаже как с малко думи и много поетична дарба, дори една подобна картина, може да бъде красиво изрисувана! След това влюбените си разменят погледи сладки, думи не им трябват, а тя остава загадка. Авторът може би се чуди и мае как тя е могла да утоли така бързо жаждата си. Последният куплет представлява и поетичната кулминация на случващото се. Както е редно, идва негов ред да свърши. Отново имаме картина – тя е толкова изморена, че вероятно се е навела, той я е изненадал отзад и внезапно и мощно прекършва тази красота, въпреки, че твърди, че влизал винаги на същото място и по същото време. Разбира се с многоточие. Който желае може да си представя какво се случва по-нататък, който иска може да си припява последните редчета, те не случайно са написани като припев. Важното е, че Кристо отново е извадил откъдето вади поетичната си стихия и се е представил на присъщото за него ниво, достойно да публикува “поезията” си в сайтовете и да разтриса из основи жадните за поезия човешки души!

Няма коментари:

Публикуване на коментар