Излишен - pichat89
На този свят появих се аз,
за да дарявам смях и любов!
Ала защо сърцето мое,
чувства се излишно на този свят!
През ада минах аз и бях в рая,
ала пак се чувствам излишен аз!
Имах всичко на този свят,
ала пак бях излишен аз на този свят!
Къде да търся аз сега в този свят,
да се скрия и да забравя всичко!?
Къде да търся аз сега в този свят,
онова което ми отнеха преди години?
Защо сърце мое, аз излишен съм,
на този красив и странен свят?
Излишен съм за себе си и приятелите,
но те упрекват ме че не съм излишен!
Ала знам че сърцето ми по студено е и от камък,
защото все сам съм сред красивите цветя!
Излишен съм на себе си аз това го знам,
но сърцето мое иска пак да бъде обичано!
Четейки наситения с ” аз сега в този свят” шедьовър на съвременната българска (анти)поезия, някакво странно чувство за излишност лъха читателя от всеки куплет, всеки ред, всяка думичка, сричка и буква. И, странно, но читателят започва да размишлява бурно над смисъла на живота, защо сме на този свят и каква е нашата мисия? Читателят се чувства близък до автора, вниква в неговите неволи и търсения и неусетно и необяснимо влиза в ролята на лирическия герой. Че кой, питам кой, не се е чувствал понякога излишен? Колкото и добрини да е правил, колкото и пъти да е ходил в ада, после в рая или обратното, колкото материални ценности да е притежавал... Човешката душа, а в случая сърцето са неразгадаеми понякога. Защо, защо,защо отеква в нас неистовият крясък на поетичното търсене и дерзание. Не стига, че той поетът е сигурен, че се чувства точно по този начин, той бива объркан от своите приятели, които го “Упрекват че не е излишен”. Упрекват го, мили читатели! И моите приятели понякога ме упрекват, че съм много добра. Пък приятелят ми ме упреква, че много ме обича. Така и те го упрекват, че не е излишен. Знам какво му е, уви...Този свят е суров. Този свят е изпълнен с ледено-студени камъни. И въпреки това той е “красив и странен”. Или странен в своята красивост. Свят на камъни и на цветя. И сред тях поета! Сам самичък. По-настрани са приятелите му, които го упрекват. Сърцето му иска пак да е обичано. Че кой не иска същото. Толковка малко и.....излишност, излишност, излишност...Простете мe, сърцето ми се скъса.
надявам се да не дойде денят, в който ще прочета нещо свое в тоя блог ;d
ОтговорИзтриванеиначе, евала за него. за идеята.
малко и на мен ми беше дошло до гуша да чета такива антипоезийни работи, та тоя блог е нещо като глътка въздух.
и мнооого се смях, докато четох, благодаря, въпреки че утре мисля, че ще имам мускулна треска от смях ;d (:
О, момиче! Ти си пишеш истинска поезия, можеш да ми имаш пълно доверие. Аз наистина съм читател с вкус :) И много се радвам, че антипоезията може да служи и за нещо хубаво - смехът е хубаво нещо :) Иначе ако я оставим да си се шири просто така, единствено колики ще предизвиква :)
ОтговорИзтриванеП.П. Ако случайно попаднеш на антипоетична находка /а то, както всички знаем, никак не е трудно напоследък/, спокойно можеш да ме уведомиш :)
О, и благодаря за коментарчето, за смелостта да кажеш открито, че антипоезията завладява ефира и не всички стихове из мрежата са "Прекрасни!" и не всички автори заслужават "Поздрави!" или "Прегръдки!"
Шок и ужас, наистина ли съществуват такива неща в уеб пространството?!
ОтговорИзтриванеНе че не се смях, докато четох, ама... Бахмааму! Трябва да има някакъв контрол, цензура, забрани, като за детската порнография и строежите в национални паркове.
Сещам се за онази реклама "Знаете ли къде са децата ви в интернет?" Сега ми звучи наистина страшно...
Идеята на блога е чудесна. Реализацията също.
Поздрави. :)
Шок и ужас, да, за съжаление интернет пространството бъка от такива неща. Но ми хареса идеята да има забрана и цензура, защото то това си е направо порнография!
ОтговорИзтриванеБлагодаря за хубавите думи, наистина се радвам, че има и други хора....като мен :)