Върху мен

Автор: vasileian
Заглавие: Върху мен
Текст:
Изпикай се върху мен.
Хайде давай...
Стиска ли ти...?
Защо не...?
Мразиш ме...?
Ми давай, копеле.
Смачкай ме,ще чакам...
Накарай ме да крещя
О, свирепа твар.
Слей се с мен.
Просто го направи...
Издери ме, нарани ме...
Искам те...По дяволите,
шибаната ми кръв...
Защо кървя,а все още те обичам...?!

Първо искам да похваля младата авторка, заради това, че е тооолкова младичка - на 14 годинки, а вече владее такъв богат и образен език! Но не само това. Както се вижда още от пръв поглед, младото момиче е разтресено, буквално, от емоции.Толкова емоционално е приело факта, че обича своето копеле, че в нея избухва въпросът Защо? Защо по дяволите го обича и то кървейки? Всъщност това е финалът на стиха и не случайно – това е един екзистенциален въпрос, който тормози нейната крехка същност. Защо го обича след като смята, че той е страхлив, което пък се подразбира от следното: “Стиска ли ти?” Стиска ли му или не, все още не се разбира. Но кое дали му стиска би се запитал читателят – младата поетеса е уточнила още в първите редове – красиво, нежно и поетично тя заявява “Изпикай се върху мен”! “Хайде давай” не престава да го прикотква тя, което само демонстрира нейната смелост и жертвоготовност – тя е готова да поеме върху себе си дори продукта на този му мил жест! Без пряко да е казано ние разбираме, че той явно не смее да го направи поради незнайни за нас причини. “Защо не...?” поставя моментално и дръзко следващия въпрос. И без да чака отговор тя сама изказва своето предположение – копелето, тази “о, свирепа твар” навярно мрази женствената и и чувствителна все още детска същност. В по-нататъшните редове читателят усеща повдигане на адреналина от неочакваното, нейният хъс ще ескалира до неузнаваеми висоти само след секунди. “Слей се с мен” – тук читателят се позачудва или поне аз – за какво сливане иде реч? Дали тя възприема това той да се изпикае върху нея за сливане? Защото все пак имам чувството, че това го прикотква да направи от самото начало на стиха! Или става въпрос за някакво по-извисено и духовно сливане на две влюбени души...или по-скоро пръскащи се от страст души, толкова страстни, че в страстта си има опасност той да я издере и нарани, а тя да изкрещи. Точно така прозвучава и следващата фраза – “Искам те” – като вик, като крясък, който раздира нейната потресающо жадуваща персона. А “шибаната и кръв...” бива изпратена най-безцеремонно по дяволите и то само и защото си капела от нея, докато тя продължавала да го люби. Няма справедливост в този свят и това си е. Както по всичко личи, нито тя бива опикана, нито нейното възлюбено копеле се връща при нея, за да се слеят и да си покрещят. И всички тези емоции и сложни междуличностни отношения биват предадени с толкова малко, но забиващи се право в сърцето думи! Това е талант, мили читатели. Талант на едно 14-годишно девойче, което вече е преживяло поне една любовна буря в своя кратък живот. Буря, която е отприщила в нея вродената и поетичната муза и несъмнена даровитост. Не ни остава нищо друго освен да се преклоним пред Божията дарба и да очакваме с нетърпение следващия и стих, в който може би ще разберем какво се случило след товаааа......
“Стиска ли ти...?
Защо не...?
Мразиш ме...?
Ми давай, ко-пе-ле....припявам си аз, разделяйки се поне засега с тази тема...