вторник, 22 декември 2009 г.

Завинаги моя!

Завинаги моя!
Не, не...

автор: Ivanski

Завинаги моя, да искам да си
като те видя в такси, да обичам твойте коси!
Твойте вежди и всичко друго
искам само да съм с теб, и ти да ми простиш
за това което направих според мен да, живота ти отрових!

Но недей ме слуша, нека се изкаже твоята душа
искаш ме или не, имаш пари ама си зле
дали е така, това не знам
но аз знам че ти си там.

Не ми се вярва, но да тя ще вярва
да тя ще ми повярва, щом любовта я мярва!

Завинаги моя, да това е моята мечта
от преди до сега, аз желая те да!
Но ти така и не разбра, да любовта ме избра!

Да, завинаги моя искам аз да си
желая те но, не мерси!

"Завинаги моя!" е една невероятна творба, наситена с изключителна образност, жива чувственост и страхотни внушения. След прочита и в душите на читателите върлува истинска емоционална буря. Още самото заглавие показва категоричността на чувствата на лирическия герой. "Завинаги" - това звучи наистина категорично. Завинаги значи вечност. Той желае любимата му да му принадлежи без остатък, без колебание, и не само за 2,3 години (както беше в една от предните му творби), не дори и за 7,8. А завинаги. И всичко това е заповядано някак. Подчертано със силата на удивителния знак, който в случая превръща желанието в повеля. В разрез с всичко това идва интрото на стиха, което е кратко, но многозначително. "Не, не..." Сякаш лирическия сам осъзнава, че няма нищо вечно на този свят, разбира го с ума си, но не и със сърцето. Душата му крещи с всички сили "ЗАВИНАГИ!" , а някъде отдалеч се чува тихия глас на разума, казваш своето плахо не...
И тук е момента, в който започва истинската изповед на лирическия герой -
"Завинаги моя, да искам да си
като те видя в такси, да обичам твойте коси!"
Той отново съобщава за своето желание да притежава обекта на чувствата си, но вече добява и някаква конкретност, звучаща леко като претенция - като я види в такси, да обича косите и. Което значи, че ако девойката е пешеходка, може да бъде с мръсна и неподдъжана коса. Но качи ли се в такси - нещата моментално се променят - косите и трябва да са перфектни, за да може лирическия да ги обича. В следващия стих, обаче, откриваме, че тази претенция той има не само към косите на възлюбената си, а и към веждите и, че и към всичко друго.
"Твойте вежди и всичко друго"
Но изричното подчертаване на веждите и косите говори за изразен фетиш към космИ ( важно е ударението да е на И). Явно Ивански изпитва необяснимо влечение към окосмяването по женското тяло.
"искам само да съм с теб, и ти да ми простиш
за това което направих според мен да, живота ти отрових!"
Младият автор сам признава, че явно поезията му не струва, тъй като е "отровил" живота на момичето на мечтите си, което по първи подозрения се казва Тити, по втори - Теми. Не е ясно дали само с поезия е бил тровен въпросния живот, но тя е достатъчна, според мен.
Авторът държи на диалога - "Но недей ме слуша, нека се изкаже твоята душа". Иска и любимата му да вземе отношение по въпроса, но засега тя упорито мълчи. А може и да не може да се вреди, кой знае...
"искаш ме или не, имаш пари ама си зле" - от тук ясно си проличава авторовото високо самочувствие - независимо какво е материалното състояние на девойката, тя няма как да се чувства добре, след като няма Ивански. Или след като Ивански я няма. Което май не е много едно и също.

Няма коментари:

Публикуване на коментар