Сънувах те! Беше безумно,
а да си спомня е трудно!По някакъв плаж аз тичах
и твоето име сричах;
ти звънна, оказа се близо
и бързо дойде сякаш с бриза.
Погали ме, аз се усмихнах
и за миг сякаш всичко утихна.
Погледнах те, ти се извърна
и грозно гръб ми обърна…Аз стреснах се и онемях,
от болка почти побелях.
Във този миг ти ме прегърна
и всичко в мен преобърна.
“Шегувам се” каза и млъкна
и право в сърцето ми бръкна.
“Какво правиш?” попитах те нежно,
а ти ми отвърна небрежно –
“Какво искаш да ти кажа?”
и продължи сам по плажа.
“Не може така” се усмихнах,
затичах се и те настигнах.това
"По някакъв плаж аз тичах
и твоето име сричах; "
е любимия ми момент!
Само си го представете...Камерата е далеч: тя тича по пясъка, вълните се разбиват в брега, небето е някъде по залез, вятърът развява косите и...Изведнъж камерата се приближава към лицето й и вие виждате как устните и се движат. Може би си тактува, докато бяга? Нещо от рода на "Раз-два, раз-два"...Но когато се приближавате повече, с изненада дочувате "Пе-шо, Пе-шо" /примерно/...
Не знам, много ли хора тичат по плажовете, сричайки разни имена? И какво, всъщност внушава тази картина? Пък де да знам...Ако е имал някое сложно и трудно произносимо име /като Навуходоносор, например/ , верно трябва да сричаш, за да го произнесеш правилно :(
Няма коментари:
Публикуване на коментар