вторник, 22 декември 2009 г.

По плажа…

автор: Mimonche

Сънувах те! Беше безумно,

а да си спомня е трудно!

По някакъв плаж аз тичах

и твоето име сричах;

ти звънна, оказа се близо

и бързо дойде сякаш с бриза.

Погали ме, аз се усмихнах

и за миг сякаш всичко утихна.

Погледнах те, ти се извърна

и грозно гръб ми обърна…

Аз стреснах се и онемях,

от болка почти побелях.

Във този миг ти ме прегърна

и всичко в мен преобърна.

“Шегувам се” каза и млъкна

и право в сърцето ми бръкна.

“Какво правиш?” попитах те нежно,

а ти ми отвърна небрежно –

“Какво искаш да ти кажа?”

и продължи сам по плажа.

“Не може така” се усмихнах,

затичах се и те настигнах.

това
"По някакъв плаж аз тичах

и твоето име сричах; "

е любимия ми момент!
Само си го представете...Камерата е далеч: тя тича по пясъка, вълните се разбиват в брега, небето е някъде по залез, вятърът развява косите и...Изведнъж камерата се приближава към лицето й и вие виждате как устните и се движат. Може би си тактува, докато бяга? Нещо от рода на "Раз-два, раз-два"...Но когато се приближавате повече, с изненада дочувате "Пе-шо, Пе-шо" /примерно/...
Не знам, много ли хора тичат по плажовете, сричайки разни имена? И какво, всъщност внушава тази картина? Пък де да знам...Ако е имал някое сложно и трудно произносимо име /като Навуходоносор, например/ , верно трябва да сричаш, за да го произнесеш правилно :(

Няма коментари:

Публикуване на коментар