Не сме по-добри в нищо друго

Напоследък се натъквам на невероятни стихове.
Ама толкова невероятни, че не мога да устоя да не ги събера на едно място!
Да започнем с

Не сме по-добри в нищо друго

автор:Rois

Сериозна. Някога била съм.
Но не и точно сега.
Сега съм цялата във пясък,
а някъде в мен той губи си ума.

Не знам, тялото или очите,
или пък самоувереността.
Не знам. И "не" не знам как се изрича,
когато е около мен в края на вечерта.

Разливам водката на бара,
до копчето на ризата му да стигна.
Всички мъже на неговото място до мен искат да сядат.
Всички жени искат по-нагоре от мен полите си за него да вдигнат.

Знам, че ме искаш. Знам, че те искам.
Кръвта ни е еднакво, неверно луда.
Ела и алкохол, и нещо друго по мен разплискай.
Ти и аз не сме по-добри в нищо друго.

След прочита на този стих, аз разбрах, че авторката му си е вдигнала високо полата, пясъкът си губи ума в нея, а тя е най-добра в разплискването на алкохол и други неща по себе си. А дано. Понеже в писането на поезия хич я няма...
Освен това разбрах, че тези, дето слагат некролозовите надписи по кутиите с цигари, трябва да слагат подобни и на обложките на дисковете на фолкзвездите.
Щото ето до какво води пристрастеността към подобна музика...