сряда, 23 декември 2009 г.

СТИХЪТ НА ЩАСТИЕТО

СТИХЪТ НА ЩАСТИЕТО - pobeditel

Щ астие Ви пожелавам
А нгелски души от светлина.
С ърдечността в себе си пазете.
Т ворчеството да е Вашата искра.
И стинска радост за човека
Е да открие възвишена душа
В пределите на земния си път.
И когато Ви се случи това,
П ълноценно усещайте живота.
О бич да изпълва Вашите сърца,
Ж изнени бъдете, с весели лица.
Е динствено доброто прогонва злото.
Л юбов излъчвайте, никога тъга.
А посоката Ви нека е напред.
В ярвайте в Коледните чудеса,
А тази вяра ще превърне
М ислите в реалност и съдба.

Мили читатели, трудно ми е да устоя на желанието да не включа поредния бисер на поредния антипоет в темата за антипоезията! Жалко, че въпросният антипоет няма да прочете това. И следователно няма да се замисли. Но аз мисля, че на него му липсват познания и изобщо си няма представа що е то поезия. Явно знанията му се разпростират до това тук таме да има през ред през два по някоя дума, която се римува с друга. И толкова. Това е достатъчно да превърне всяка своя мисъл в стих. Какво е горното “произведение”? Едно пожелание към всички познати и непознати нему хора. Пресилено, шаблонно, изпълнено с фалшив патос, толкова характерен за този антипоет, чиято антипоезия следя отдавна. Жалко е и че хората, които четат така наречената му поезия, биват трогнати от това, че той ги нарича “ангелски души от светлина”, от това, че им пожелава весели празници и т.н и се късат да “харесват” тази антипоезия. А за един стих, не е достатъчно само автора да “четка” читателите и те да се умиляват на фалшивата загриженост, лъхаща от всеки ред. Но той и авторът и без това е писал в профила си, че е роден да покаже на хората пътя към доброто. Жалко, че не успява да го направи, поне не по качествен начин. Жалко е и че самият той не разбира, че това, което пише няма нищо общо с поезията, но затова пък е перфектен пример за това как и какво не трябва да пишем. Отвсякъде прозира...напъването на автора да сглоби стиха. Казвам да го сглоби, защото определено не му диктува музата. Той просто сяда и си казва – сега ще измисля стих. И започва да мъдри, да плете и да преплита словата си. Резултатът е това:

Щ астие Ви пожелавамА нгелски души от светлина.
(каква ли любов към човечеството трябва да питае неговата душа, за да ни нарече ангелски души от светлина!)
С ърдечността в себе си пазете.
(Мъдро, повелително, победително...)
Т ворчеството да е Вашата искра.
(Да, нека всички пишем с подобна искра, колко много бисери ще се родят...)
И стинска радост за човекаЕ да открие възвишена душаВ пределите на земния си път.
(Тук авторът се превъплъщава в ролята на гуру. И отново се усеща безграничната любов към човечеството!)

И когато Ви се случи това, П ълноценно усещайте живота.
(Пълноценно да усещаме живота? Затварям очи, поемам дълбоко дъх и започвам да го усещам. Живота изпълва дробовете ми. По устните ми се разлива усмивка. Усещам го...усещам го...усещам го....и сърцето ми подскача от радост...)
О бич да изпълва Вашите сърца,
(.....................................................)
Ж изнени бъдете, с весели лица.
(С весели лица! Винаги! По всяко време! На всяко място! Независимо какво се случва! Победителят повелява!
Е динствено доброто прогонва злото.
(Извечна, безсмъртна истина...)
Л юбов излъчвайте, никога тъга.
(Разбрахме се и преди малко – само весели лица!)
А посоката Ви нека е напред.
(Досега беше назад посоката ми, но – никога вече! Щом победителят казва и то със стих!)
В ярвайте в Коледните чудеса,А тази вяра ще превърнеМ ислите в реалност и съдба.
(Амин.)

Нищо лично. За жалост има и особено голямо търсене, може би затова има и предлагане на такъв тип произведения...

1 коментар:

  1. О, аз винаги съм се трогвала от патоса в неговите стихове! И си права, че той 'сглобява' стиховете си. Тоооолкова изсмукана от пръстите поезия рядко се среща!
    Но ако си чела Фнимателно творчеството му, няма начин да не забележиш, как почти във 70% от стиховете си този човек неуморно повтаря " Никога не бъдете тъжни! Трябва винаги да сме весели!" и то така, че чак страшно да ти стане - ако не дай си Боже си тъжен - явно следва наказание...кой знае. А много ми е интересно що за човешко същество е това, което никога не е тъжно? С какво се друса? - е следващият логичен въпрос. И дали случайно авторът не е доставчик :D Ми след като така усърдно пропагандира тази задължителна щастливост...
    Но най-големият парадокс е, че всъщност той е един тъжен човек. И всичко в неговите стихове е една неумело изиграна роля. То си личи, де - в стиховете му е пълно с думи. Но не и с неговото присъствие. За това са така безжизнени и нагласени.
    Тъжна картинка...

    ОтговорИзтриване