Поглед

Нямаше да се занимавам със следващата авторка, ако не бях видяла колко много се цени нейната “поезия” и колко много хора могат да спят спокойно след като са гласували за тези “стихове”. Това, което тук ме изумява, освен, че стиховете не казват нищо съществено, е и липсата дори на рима. В първия стих имаме следните опити за рима (в случай, че това не е бял стих). Видиш се римува със заговориш, мълчиш със как, усмихваш със така, сам със бледи, дума с пропуска, свито със плаха, срам с малко, излишна с хапя!

Поглед - Silviya_Markela

Идваш да ме видиш
и ме гледаш, и мълчиш.
Навярно искаш да ме заговориш,
но може би не знаеш как.

Гледаш ме и се усмихваш,
а погледът говори сам –
нима могат думите така?
Лексемите понякога са бледи…

Понякога проронваш дума,
а гърлото е свито -
не ще да я пропуска
и тя излиза тиха, плаха.

Защо е тоя срам?
Плахостта е тук излишна.
Отпусни се малко.
Аз не хапя.

В първия куплет авторката описва с малко думи една сложна ситуация – ситуацията на идването, виждането и заговарянето. В него тя изгражда основната идея на стиха – плахите опити на нейния мъж да и разкрие чувствата си. Засега те се разкриват само, когато той идва да я види и гледайки я, мълчи. Тя предполага, че той иска да я заговори, но “може би не знаеш как”. Във вторият куплет гледането продължава, но вече имаме прогрес – “гледаш ме и се усмихваш”. Прозирайки мъдро, че понякога лексемите са бледи, авторката ни разкрива силата на неговия поглед, който говори вместо устата му и оправдавайки иначе мълчанието му казва “нима думите могат така?”
В третия куплет разбираме, че той понякога проронва лексема....извинете, дума, но гърлото му е толкова свито, че “не ще да я пуска и тя излиза тиха запетайка плаха! Най-накрая на авторката и омръзва все така нежно да предполага защо той мълчи и по-дръзко задава директно въпроса “Защо е тоя срам? После мъдро и на място казва, че “плахостта е тук излишна”. Назидателно му заповядва да се отпусне малко и добродушно казва “Аз не хапя”. И нехапейки пише “поезия”.

Както може би сте се досетили, този стих има продължение:

Поглед (2)
Щом помисля за теб
и виждам очите ти.
Толкова са различни
-говорят и мълчат...

Устно приказки редиш
и аз те слушам,
ала погледът ти-
него как да разчета?

Май бориш се духом
-искаш да ме допуснеш,
но още не смееш...
Посмей!...

Затворя ли очии виждам твоите...
Искам да погледна зад очите ти...

Отново авторката разисква наболелия проблем с погледа, откъдето идва и наименованието на стиховете. Във втора част на трилогията авторката копнее за очите му. “Щом помисля за теб и виждам очите ти”. Тя е толкова влюбена, че мислейки си за него и виждайки очите му, осъзнава, че те са по-различни – “говорят и мълчат...” Говорят и мълчат едновременно или говорят мълчейки или мълчат говорейки? Подчертава се, че приказките, които той реди се редят устно (това е от изключителна важност!) Тя го слуша прехласнато, ала слушайки приказката се пита как да разчете погледа му, който отново или е започнал да говори мълчейки или да мълчи говорейки и очевидно това нея я обърква. Тя отново започва да размишлява относно неговите терзания и се чуди, кое е това, което го тормози – “май бориш се духом, искаш да ме допуснеш, но още не смееш... Посмей!...” Разбирайки неговата разтревоженост, авторката се опитва да вдъхне воля на любимия си и го кара да посмее. Но той явно все още не посмява и тя отново изпада в летаргична мечтателност, като затваря своите очи (за да види неговите), но това не и стига – тя иска да погледне....ЗАД очите му. Дали ще успее ще видим ето сега:

Поглед (3)

Погледнах зад очите ти.
Мислех го за трудно,
а оказа се лесно.

Чифт красиви очи
и повече нищо.Въображение...

Ще диря отново
единствените очи,
можещи да погледнат
зад моите.

Тук имаме една хубава новина и една лоша. Хубавата е, че тя все пак е успяла да надникне ЗАД очите му (както беше копняла) и това всъщност се е оказало по-лесно отколкото си е мислила. Но! Уви, тя е разочарована. Не знам какво е очаквала да види зад очите му, но е осъзнала, че отзад няма нищо. Или той с чифта си красиви очи е прикрил своята огромна празнота. А накрая се оказва сякаш, че лирическата е искала да надникне зад неговите очи, за да разбере дали те могат да погледнат зад нейните. Изобщо, задочието май наистина е интересно място за поглеждане, щом терзанието относно него е станало повод за написването на 3 засега стиха. Не се отчайвайте – тя продължава да търси единствените очи, които могат да погледнат зад нейните, следователно ще наднича иззад още други чифтове, докато най-накрая ги открие. Дотогава, ще отбелязва неуспешните си опити в поредицата “Поглед”...