Трагично, смешно, трагично смешно и ... ами зависи кой от къде го гледа :)

петък, 23 юли 2010 г.

До старият исъхнал дъб

Автор: bidbilionka

До старият исъхнал дъб
стоеше рибата, опъната по гръб
поклащаше й вятъра хрилете,
а перките се удряха в бяло цвете.

Очите рибешки покрити с прах
сега изплащат своя грях,
че нищо не продума устата пълна с кал,
когато я попита БОГ - "Какво не съм ти дал?"

Съсухрените перки, одраните хриле
не съжали ги никой, изяде ги едно петле.
А цветето, туй чудно бяло цвете,
след ден или след два вихрушката го смете.

До старият исъхнал дъб
приседнал беше бятъра потънал в скръб.
Замислен бе за цветето и и за прахта в хрилрте,
който сам той в страстта си помете.

Искам да запозная публиката с един стих, който е или дълбоко философски, или аз съм потресаващо глупава. В него не просто лъха на сюрреализъм, той е най-сюрреалистичния стих сред стиховете. Дори и правописът му е сюрреалистичен. Иначе не мога да си обясня думата "исъхнал".
И...да се опитаме да проследим нишката на мисълта на авторката. В първия куплет тя ни въвежда в произведението си и на мястото на събитията, описвайки детайлно точно обстановката - явно действията се развиват на открито, не става ясно в поле или гора, знае се само, че на мястото има един изсъхнал дъб. Извинете, исъхнал. До него, опъната по гръб стои рибата. Още тук читателят започва да си задава тревожно въпроса
"Уат дъ хел/фак..?" (според речника на читателя) Но авторката не го оставя да се чуди дълго, рисувайки пред очите му поклащащите се от вятъра...хриле? Читателят може да си мисли, че хрилете по принцип се намират вътре в рибата, но, хей, това тук е сюрреализъм!(Поне аз така си мисля, де.) И за да не задълбочава много читателят в чудене, авторката продължава с описанието на перките на рибата, които се удрят в едно бяло цвете. Да разнищим малко символиката - И(з)съхнал дъб, риба, с развени от вятъра хриле и перки и едно бяло цвете. Рибата и дървото явно са мъртви. Мъртви, като света, в който живеем -един духовно и(з)съхнал свят, в който нищо не е на мястото си - нито рибата е във водата, нито хрилете и са на мястото си. Но като символ на все още живата надежда до тях стои бялото цвете. Чисто и неопорочено от тази бездуховност.
Във втория куплет авторката се опитва да обясни на читателя защо рибата е обречена на това. Очите и са покрити с прах. Може би това е символ на нашето заслепено от алчност общество. И ето - чудещият се читател получава един отговор - защо рибата е там? Защото сега тя изплаща своя грях, че когато Бог я е попитал "Какво не съм ти дал?" тя, с пълна с кал уста не е казала нищо... Ако беше отговорила на Бог, може би сега щастливо и доволно щеше да си плува в бистрите води на живота. Но! Забележете!
"че нищо не продума устата пълна с кал"
Устата и е била пълна с кал. Как може да каже каквото и да е, с пълна с кал уста? Не може! И Бог прекрасно е знаел това, задавайки и своя въпрос. С това авторката може би иска да каже, че Бог просто си играе с нас - първо ни пълни устите с кал, после ни пита дали искаме още нещо и като не му отговорим - мята ни до някой и(з)съхнал дъб и оставя хрилете ни да се люшкат от вятъра. Всичко е обречено от самото си начало. Спасение няма.
В третия куплет нещата съвсем ескалират. Перките, до преди малко удрящи се в бялото цвете (символично докосвайки надеждата) и одраните хриле вече ги няма -
без капка съжаление ги е изяло едно петле. (??!) Петлето е нов герой в драмата. Авторката постепенно вмъква нови персонажи в произведението, разширявайки
сюжетната линия. Как е попаднало петлето там, не е ясно. Знае се само, че е било гладно. Навярно то е символ на духовния глад, в който живеем и който безразборно поглъща всичко, дори и самия живот.
И за да е пълна драмата - дори единствения символ на чистотата и надеждата вече го няма - бялото цвете е сметено от вихрушката, която е минала през мястото на събитията след ден или два.
Сега от картината лъха още повече самота. Там са останали само и(з)съхналият дъб и б(в?)ятърът. Бятърът е потънал в скръб, породена от собствените му мисли.
Той мисли за цветето и за прахта в хрилете, които сам е помел. В своята страст. Може би сега дълбоко съжалява, че заслепен от някаква мимолетна страст е унищожил единственото живо нещо в този сюрреалистичен свят?
Но от какво е породена тази му страст? Не знаем. И защо съжалява, че освен цветето е помел и прахта в хрилете? И това не знаем.
Много дълбок, много замислящ стих.
Авторката майсторски рисува една постапокалиптична картина, хвърляйки читателя в дълбок душевен смут. След прочита на този стих на мене лично ми идеше да седна и да плача три дни и три нощи, докато приема безспорната истина, че нищо на този свят няма смисъл, животът няма смисъл, ние сме едни малки играчка в ръцете на Бог и рано или късно петлето ще изкълве хрилете ни и вятърът ще отнесе надеждата неясно къде.
Мдам.
Сега се чувствам депресирана, но въпреки това се възхищавам на майсторството на авторката.
Обаче тайно подозирам, че тя самата не е знаела какво точно пише, докато е писала.

18 коментара:

  1. Това Офендидо е , екзистенциализъм...
    в съвременната философия на рибата... ;)

    ОтговорИзтриване
  2. Единственото което ме тормози е откъде такава енергия и как толкова време и труд за построяването на тази величествена сцена на антипоезията, с едничката цел да се показват комикси, които вече са видяли бял свят.Вие всъщност популяризирате антипоезията Офендидо защото я мултиплицирате...;)

    А и отделяте толкова много време, вместо да напишете един стойностен стих...колко трагикомично.. ;( ;)

    ОтговорИзтриване
  3. Но пък аз съм ви най-ревностния фен! :)Следя с интерес и затаен дъх...

    Да не дава дявол да видя мои неща тук..;))Въпреки че би ми било любопитно..

    ОтговорИзтриване
  4. O! I.S., почти ми беше домъчняло за Вас :)
    Значи, започвам да отговарям:
    1.По-скоро постекзистенциализъм, бих казала. Или пък, сега като се замисля, може и чист натурализъм да е. Тоест - най-обикновен пейзажен стих. Авторката може да е седяла край някое рибарско селище, където местните са правили чируз. Или веяна скумрия, да речем. И кротко да е наблюдавала как рибите се люшкат от бриза. (Това донякъде обяснява онзи момент с хрилете, нали?) Ако нанизите са били вързани за клоните на някакъв и(з)съхнал дъб, може под дъба да са расли бели ружи, нежни ружи, което обяснява наличието на мистериозното бяло цвете.
    Но петлето си остава загадка. Освен ако не е било гларус. Сбъркан с петел от невежество. А...кой знае, може и петел да е бил. Някой особено хвърковат.
    Как човек да не обича подобна поезия!? Я вижте колко простор за въображението на читателя дава само :))
    2. Не се тормозете, I.S. :) Аз просто кипя от енергия по принцип и представянето на антипоезията далеч не е единственото ми занимание :) Времето, което ми отнема тя е съвсем мъничко - нали знаете, когато човек получи вдъхновение, нещата стават за минутки. А трудът...не мисля, че е много трудът. Особено за нещо така грандиозно като антипоезията.
    И донякъде сте прав, че това са комикси, вече видели бял свят, но аз се старая да направя така, че сега светът да види въпросните комикси :) И, да, популяризирам антипоезията с образователна цел - да внимават поетите какво пишат :)
    Колкото до това, че си губя времето с това, вместо самата аз да напиша нещо - ето тук сте в грешка. Пиша, идея си нямате колко много пиша. Сега, друг е въпросът стойностно ли е написаното от мен, или не е. :)) И понеже съм критична не само към чуждата поезия, но и към своята, не си позволявам да я вея из поетичните кътчета на нета, щото не ми се ще да ги задръствам с допълнителна доза антипоезия.
    (Понякога си анализирам и моите стихчета така. Голяма веселба настава :D)
    Не разбрах, кое е трагикомично?
    3. А ако не сте - ще станете :)) (Ревностен фен)
    За вашите неща имам скромни наблюдения (щото скромно сте се представил в блога си) но за Ваше съжаление (или успокоение), да си призная, не мога да Ви наредя в стройните редици на антипоетите. Но ако много настоявате или просто Ви е любопитно, бих могла да се потрудя над Ваша творба, ама без да я помествам тук, само за лична консумация. Нали разбирате, Голямата Сцена на Антипоезията не е за всеки :)

    ОтговорИзтриване
  5. I.S.,
    един въпрос към Вас, ако може, като единствен коментиращ тук - случайно имате ли проблеми с публикуването на коментари? Че на мене все ми излиза съобщение, че нещо си било туу ларж? Ама въпреки това коментарът си излиза. След като върна страница назад и рефрешна. Но все пак е досадно :(

    ОтговорИзтриване
  6. Алоха P.O. ;) , Вие постепенно, свирепо и все по-уверено завладявате една скрита или по-скоро неразкрита струна на мойта балалайка..Казах вече че сте ми симпатична, но май съм бил пестелив в думата..Вие Офендидо ме вдъхновявате! И това не е майтап.Спирам се навреме, за да не му търся края после, защото съм емоционален и силно се вълнувам, също като черното море..нали знаете - Ой ти чернооо мореее, зАшо тъй ревеш...и т.н.. ;)


    Значи единствен коментатор и следач съм ви тук ?!?Ами не мога да оставя труда ви без аудитотия.Всъщност цялата тази сцена и всичко което правите тук, заслужава поне уважение от гледна точка на коментари и компания.А аз не искам да се чувствате сама наоколо, Офендидо.
    Сама в блатото на антипоезията е опасно, и дори даже е гибелно.Но у вас намирам нещо едновременно от Жана д'Арк - Орлеанската дева-войн, а също и от Алиса в чудния свят на заешката дупка. ;) И аз съм ви се натрапил в дупката в която сте се пъхнали и вие и се разхождте из "обърнатия" поетичен свят на Офендидо.Вълшебно.Отърване няма от мен.Мне.

    Това че не си развявате поезията из нета е и добре, но и зле.Не се сещам защо е толкова добре в момента, но ви казвам веднага защо е зле- защото аз вече съм адски страшно заинтригуван от вашата поезия, а не мога да утоля жаждата си.А имам усет и нещо ми шепне, шепне, шепне..крещи ми че пишете много и добре!Но до сега видях само едно ваше написано стихотворение и то дори ми хареса.Хайде споделете къде да погледна през ключалката?Ще ви бъда таен следач и ревностен почитател..

    Амии блогът ми е още в пубертета, но закрепва и израства..миналата нощ дори му отделих време.
    Да ви кажа вие сте единствената причина да го създам преди няколко нощи, тъй като се наложи да се регострирам тук, за да мога да ви напиша коментар..Така че вие P.O. сте един вид кръстница и основна причина за моя блог.Вижте сега как само ви разтуптях сърцето..и дано не изпаднете в шок от тази новина ;))
    Все пак имайки предвид вашият изискващ и непрощаващ критерии, ще го държа в приличен вид.Него.Блогът.

    Коментарите мисля, че наистина имат ограничение в дължината си, за това когато много ми се прииска да ви пиша дълго и от сърце, го сека на части - смело и безотговорно.Не сърцето, а текста..струва ми се.Та така...Е хайде до скоро.Напускам ловните ви полета, но не за дълго..

    ОтговорИзтриване
  7. I.S., през свободното си време работя и като Муза. За това съвсем не се чудете, че съм успяла да просвиря разни неподозирани струни у вас :) Че сте емоционален, разбрах отдавна. Но, за Бога, не ревете като Черно море! Виж, за вълнението ще се разберем някак, мисля, че ще се вълнувате точно толкова силно, колкото е необходимо за една начинаеща сърфистка като мен. Само не ревете!
    Не за друго, ами идея нямам как реве Черно море, досега винаги е ревяло наум, явно, и така и не съм го чула. Та, ще ми се да чуя оригинала първо, а после и Вашата интерпретация :)
    Това със сърфа, бай дъ уей, беше пълна и абсолютна лъжа. Не съм пипала дъска за сърф през живота си.
    Искам да Ви благодаря за топлата загриженост за мен и блатцето, което си създавам :) И за компанията, разбира се. Хубаво е да има с кой да пообсъдиш това-онова в антипоезията. А като има и различни гледни точки, е още по-хубаво.
    Не знам мен дали ме водят св. Маргарита и св. Катерина, ама със сигурност има някоя св.,дето ме води по дирите на знайни и незнайни "стихове", да знаете. И както е тръгнало, някой ден и до кладата ще ме заведе. Като една съща Блатна дева ще бъда, а? :D
    I.S., изобщо не смятам да правя опити да се отървавам от Вас, напротив, подозирам, че в най-скоро време ще се почувствате като Лудия Шапкар, а не е ли това фантастично!
    И ако искате,даже заедно ще се преборим с Джаберуоки :))
    А сега да Ви кажа защо е добре, че не спамя сайтовете за поезия с моята си антипоезия. Не го правя, понеже съм убедена, че количествените натрупвания водят до качествени изменения. И ако и аз трупам свои стихове в разните му поетични свърталища, качеството на поезията съвсем ще се срине.
    А понеже Вашият аргумент защо е зле, че не тровя сайтовете с разни творби със съмнително качество е достатъчно силен (а аз съм с нежна душа, когато ми се появи такава) реших да ви позволя да се забавлявате с мен. Във всеки смисъл на това "с". Тоест - първо - за моя сметка, второ - заедно с мен.
    Значи, може да сте ми един прекрасен събеседник и достоен опонент, но все още не сте заслужил с нищо доверието ми. И аз няма как да ви пусна в къщичката си. Тук, на двора, може. (Малко е тресавищно, ама няма нищо, и това си има своя чар) Обаче когато ми хрумне, ще ви давам да погледнете отблизо по един мой ...къде анти, къде стих. Искам да кажа, че местата най-вероятно всеки път ще са различни. Трябва да има и елемент на изненада, нали така :)
    Еми, ето първата:
    http://www.stihovebg.com/Poeziya/Druga-poeziya/Kogato-te-preodolyavam/112503.html
    Разбира се, че първата стъпка ще е в любимия ми сайт! Там няма да се набива много на очи :D
    Ъммм...тези стихове, които ще Ви показвам, обещавам да са недокосвани от други очи до момента на публикуването им. Тоест - никога и никъде другаде не съм ги публикувала. Някои ще са стари, други ще са чистак новички. Както дойде :)
    Забавлявайте се сега :))
    Ооу, Вашият блог е станал тийнейджъъър! Трябва да намина да го видя след малко, последния път като го видях, още ходеше прав под масата. Как лети времето, а?
    А това, че аз съм причина да го има този младеж...ми нали Ви казах - работя като Муза понякога и вдъхновявам за щяло и нещяло. Ей на - на Вас цял блог съм Ви вдъхновила :))
    Да се грижите за него, ей! Сега като знам, че съм му кръстница, ще искам да грижите за него от сутрин до здрач и да изпълнявате всяка негова прищявка!
    (Те блоговете не са много капризни, не бойте се :))
    Колкото за дължината на коментарите - и аз така предположих, ама реших, че не е честно пък! И реших да се боря с това. Май успях, обаче още нищо не е сигурно. Но ще продължа да се боря, понеже никак не искам да сечете на части ни сърцето си, ни текста.
    ---
    Aaa! Гадовете чак сега ме светнаха!
    "Вашият HTML код не може да бъде приет: Must be at most 4,096 characters" И кое ги кара да мислят, че като седна да пиша коментар броя буквите?
    Жалко, I.S., ще сечем. Само коментари :)
    А в случая - ще премахнем една част от текста, която и без това беше една сънлива глупост.
    Лека нощ, I.S., радвам се, че наминавате през тресавищо :))

    ОтговорИзтриване
  8. Тресавището е любимо не само на Шрек , но и на други приказни герои.А вашето смея да кажа е едно доста добре поддържано и стилно тресавище.Истинско тресавище за добри чудовища, какввото съм аз.Тъкмо ми е по мярка, дълбочина и по калчица..;) Ни повече ни по малко и за това се почувствах комфортно тук , както вече казах.

    Много благодаря за честта която ми оказвате да съм свидетел на вашите нежни или не толкова трепетни чувства.Обещавам да хвърлям по едно око все-ки път когато музата ви бъде великодушна.Това го казвам най-сериозно и отговорно , ако не се лъжа.Да.

    Ами не разбрах за черното море, наистина, но може би съм уморен.не вярвам никога да не сте го виждала и чувала?А за сърфа никога не е късно.Аз лично много обичам.Миналото лято градушка в Несебър, почти колкото онази на Яворов ми накълца платното ала свиреп и ядосан касапин..Но какво да се прави.Жалкото е че нямаме вълни като на Хаваите иначе можеше и без него..

    Ами благодаря че наминахте през блогът ми както и че сте негов доверен следач и надзирател.;)
    Аз ви приветствах с добре дошла и така , струва ми се..;)

    ОтговорИзтриване
  9. Вие офендидо, вие сте истинско щастие в момента и сте ми радост в лошия ден!А аз днес имах лош ден.Тоест вече вчера.Един от трите ми най-гадни в годината...;( Тайно се надявам те да са не повече от три, защото повече няма и да приема и просто ще анулирам поръчката !!!
    И вие сте, сте отражение на захарно петле в очите на малко дете ;) , а знаете ли как едно малко дете гледа захарно петле ?? - почти както и аз го гледам! Захарните петлета и захаросаните ябълки са едни от най-страхотните неща на света!Особено през зимата когато е снежно.Не знам защо.Вълшебни са просто.Но вие, вие дори сте много, много повече от всичко това, ако не се лъжа за затлачените с кал и жабешка слуз полу-отегчени сетива на едно блатно чудовище, като мен...напоследък в блатото се прескачат, в тинята изобилства от адски кофти и нескопосано омагьосани принцеси, които за съжаление отчаяно си остават жаби заради или кофти магия или кофти целувки.. нямам представа кое от двете, обаче е мега досадно и изтощаващо, въпреки всичкото старание и изразходваните усилия, един вид...затова предпочитам да замълча, поне за една вечност в която да слушам например вас, сетивата ми са важни, а вие сте да кажем в унисон със моите сетива ;)) Даа P.О само ако знаете как ме зарадвахте!Коя добра орисница ви е дарила така ? Виеее сте опасана с тайни от огън и сте застанала като Цезар пред Рубикон !Горкият Сенат..;0 При мен вечностите са малко по-особени от традиционното им схващане или по скоро не-схващане в горната земя, та даже и за някои не особено прилежни и недобре развити орко-подобни в долна земя, но бих могъл да поразхвърлям щедро няколко от тях наоколо, или поне там където се поберат.Моите вечности много рядко биват виждани и разбирани правилно ;( Затова си ги прибрах, скрих ги и сега си ги пазя за онези приказни герои, които да ги разберат да ги усетят и да ги поливат редовно и грижовно.Не не са сложни.Просто хората не желаят да разбират и всеки се страхува, а страхът както знаем е скучен за вечностите и те се превръщат в най-обикновен бавно преглъщащ АБИСССС, за всички онези които не ги искат...Мляс!Завеса....

    ОтговорИзтриване
  10. ПП

    мисля си сега, може би трябва да спра да ви наричам "офендидо"...Съвсем не ви подхожда като се замисля.Но наистина не знам как да ви наричам...Нещо което да е нито много, нито малко , но да е достатъчно като за вас, а и да ви е по мярка, като обувката на пепеляшка или чизмите на котарака в чизми, както знаем те са му прилепнали от първия път...А достатъчното е повече от много.За мен поне. Сетивна ще ви утива добре, и ще ляга отлично, галейки раменете ви, но пък няма да е достатъчно пищна, за да изрази изцяло душевността ви - малко бедничко би стояло, като бюджета след финансовият миснистър...дето освен мен и в БТВ са му фенове ;), той ми беше фейвърит хироу в комиксите. Крайчеца на вашата вълнуваща суетния свят неизвестност, е единственото което въпросният заслужава да получи шанс, само да се опита да докосне... аромата от една изпусната кърпичка ухаеща неповторимо на вашите чувства, дори не - много му е и това.Все пак вие решавате за крайчето, ваше си е.. А чувствена..така перфектно би очертаа силуета ви и тежко, величествено спускаща се чак до глезените ви и дори би продължила в един прекрасен кадифен, едновременно тъжен и почти толкова нежен и очарователен дълъг, ама дълго дълъг шлейф след вас...но не - и двете ще са твърде слаби като за вашата горда походка.Шлейфът на вашите чувства е тежък и обгръщащ, непрощаващ, всепоглъщащ - всичко и всеки който остава след вас...Малцина биха успяли да го носят следвайки ви, запазвайки равновесие и бална стъпка, опитвайки се да ви догонят...пожалете ги.

    ОтговорИзтриване
  11. Ще се затворя в най-тъмната си сляпа кула и ще замълча, за да помисля как по ангелите да
    се обръщам към вас занапред...А това ми е особено важен въпрос, струва ми се.

    ОтговорИзтриване
  12. ПП-2

    А всъщност аз понякога си летя.. - Гардиън ейнджъл , нали разбирате.. ;)спасител съм в ръжта един вид ..и като такъв исках да защитя една душичка , която честно казано не познавам ни най малко, но зная че не е лоша по сърце..Симпатична ми е, защото е чиста като сълзица.А това качество трябва да се уважава у всеки един приказен герой.Не бях молен от никого да се намесвам тук.Лично решение.Ако бях помолен за подобно нещо - едва ли бих го сторил, защото човек който би посикал подобно нещо не би го заслужавал ...Казвам това защото вие смятяхте че съм парламентьор...не не съм ! :)
    Довя ме вятъра на куц крак и ме стовари баш в центъра на блатото ви където се пльоснах по корем ;)Не че се оплаквам.

    А това което сте написала е "Пу за мен"...Мое си е! ;)

    ОтговорИзтриване
  13. Ваше си е :)
    Добър ден, I.S. :)
    И това не е тривиалният поздрав, а го казвам от цялото си сърце, с надеждата да успея да "омагьосам" деня ви, да е добър днес.(Извинявам се, че половината ден е минал :()
    Бих се нагърбила и с по-тежка задачка - да Ви обещая никакви гадни дни до края на годината, но не съм убедена ще се справя ли в момента.(Годишния събор на вещиците е и е продължава около 3 седмици.След това може и да успея да Ви обещая абсолютна липса на гадни дни.) Не е хубаво да сте така тъжен. За това с удоволствие ще се престоря на захарно петле и ще се опитам да съм много сладка :)
    Проблемът с омагьосаните жаби и жабоци напоследък става все по-сериозен, и аз отчитам този безспорен факт. Целуваш, целуваш, целуваш - то все жабок си стои, но това е добрия вариант. Щото може и да се превърне в нещо, но това нещо не е принц! От жабок може да се превърне в крокодил, например, и като стисне ония ми ти челюсти...
    И не знам дали проблемът е в целувките точно - може да не са правилни нещо...може за да се развали жабешката магия и то така, че след това да разполагаме в наличност с един брой принц (или принцеса), да са нужни някакви по...по...по-целувки.
    А както казвате - може и магията в наши дни да е кофти... Може съставките да са менте...
    Но най много ме ужасява мисълта, че може и да няма никаква магия.
    А всичко да си е такова, каквото е. А ние съвсем наивно да си мислим, че една целувка
    ще промени нещата. Ми не става така. "Нещата" могат да се променят само с много любов. При това - първокачествена. А напоследък тя е дефицит. Тоест, срещала съм първокачествена любов, но тя е от онази марка, "себеобичане". Ама не в добрия му смисъл, ами нали се сещате, не точно егоизъм, а една великолепна, превъзходна самовлюбеност. А който изпитва такава любов, съвсем не може да изпита каква да е друга. Kолкото до вечностите - аз лично съм си организирала моите в различни емоционални равнини и безпроблемно си ги обитавам, най-често сама. Не знам дали защото и при мен се получава някакъв сблъсък на разбирания, но и честно да Ви кажа - не ме интересува бивам ли или не разбирана. Понеже това, да съм сама, ми е, меко казано, приятно. Когато имам нужда от човеци, пък, тогава просто се наслаждавам на присъствието им и въобще не се опитвам да ги накарам да разбират ни вечностите ми, ни тишините ми, ни нищо. Зная, че в повечето случаи това би им било непосилно и би ги натъжило.

    ОтговорИзтриване
  14. Много се радвам, че Вие се чувствате уютно тук, в това семпло блатце. Наистина се погрижих калта да с точната температура, вятърът в тръстиките да свири разни приятни мелодии, блуждаещите светлинки да са по-скоро приказно-загадъчни, а не плашещи и съм ограничила до минимум жабешките хорове. А като казахте "Шрек" и като стана дума пак за жаби, сетих се нещо -
    може би не е нужно жабата да се превърне точно в принц или принцеса, а просто в създание,
    което е нужно на нас самите. Я погледнете Шрек и Фиона. А и Принцеса Тиана, от прощалната 2D
    анимация на Дисни? Вместо жабокът да се превърне в принц, Принцесата се превърна в жаба.
    Но пък любовта се случи. Значи не само магиите може да се кофти или целувките неправилни.
    Може просто да се нуждаем от нова гледна точка?
    Не знам, не знам, не ми се мисли вече за това.
    Колкото до това, как да се обръщате към мен - не го мислете чак толкова :)
    Позволявам да се заключите в тъмна и сляпа кула само и единствено ако тъмнината Ви влече.
    В противен случай съвсем няма нужда от такива жертви. Наистина, не го мислете.
    Poesia Ofendido е граматически неправилно "Обидена Поезия". Правилно е да бъде ofendida.
    Ама нещо не ми хареса съвсем. Както и да е.
    Мерси за всички онези комплименти, които сте натворил по мой адрес. И се извинявам, че не знам как да благодаря за тях. Понеже комплиментите винаги са ме карали да се чувствам неловко и да не знам как да се държа в подобни ситуации. Много по-лесно бих се справила с една-две атаки по мой адрес, отколкото с комплимент. Трябваше да знаете това в началото, когато се приземихте тук по корем. Тогава само с един комплимент можехте да ме обезоръжите и сега щях да седя вързана до онзи пън там, щях да повтарям през сълзи колко много съжалявам за безобразното си поведение и как
    съжалявам, че съм се родила лишена от какъв да е вкус към поезията :)
    I.S., за мен е все едно дали някой Ви е пратил тук или сам сте поел този нечуван риск.
    Аз се радвах на Вашата всеотдайност и на това, че имате мнение, което защитавате.
    За разлика, нали, от... :) Хора, които не са Ви накарали да го правите. Но така или
    иначе са Ви довели до тук.
    И пак казвам - в този блог не се обижда личността на кой да е автор. Не можеш да кажеш ни добро, ни лошо за личност, която не познаваш. Тук иде реч за поезия. Но това вече го изяснихме.
    П.П. Разбира се, че съм чувала Черно море много пъти :) Чувала съм как шушне, чувала съм
    как пляска радостно, чувала съм как тътенно мълчи, чувала съм как се сърди, но не и как реве :)
    Явно когато е буйствало пред Вас в Несебър, аз не съм била там. Което е напълно възможно, нали?
    Btw, I.S., наистина се радвам, че цопнахте в блатото и наистина се радвам на ентусиазма Ви
    да стигнете до къщичката ми и наистина се радвам на това, че Вие ще си мислите, че сте ме
    разконспирирал, а аз ще си мисля, че не сте, и никой никога няма да е сигурен кой е прав,и кой не е, обаче всичко това ужасно ми прилича на едно пътешествие в лунапарк, и обещавам Ви виенски колела и влакчета на ужасите, блъскащите се колички ги минахме май вече, но пък ей там има синджирени люлки, но за това - друг път. Днес имате нужда от захарно петле :)
    Обичате ли захарен памук?

    ОтговорИзтриване
  15. Започвам ретроспективно , да видим как ще завърша.. ;) Захарен памук- само ако е направен от прясно изцедени, гръмотевични облаци...Иначе става прекалено сладък за вкусовата ми горчивина ;( За съжаление почти никъде не го правят от такъв вид облаци, а вместо това забъркват полу-фабрикати на основата на карамелизирана ряпа и сънливи утринни мъгли.А от тях на човек му се доспива и в съня му избиват коренища от корема и крачката..Кошмарно е ;)

    Възможно е да не сте била в Несебър, да.Аз не съм твърдял обратното :) То и аз не се задържам много там, но предпочитам да скитам в околностите Св.Влас , Равда , Поморие..така или иначе това ми е любима дестинация, когато съм на морето...

    Е да приземяването "по корем" и без колесник, винаги внася сътресения и лек смут в екипажа и пасажерите при положение че изобщо останат такива, в случая аз представлявам и двете, за да осмислят дали да правят комплименти или да нападам на абордаж..;) Всъщност не съм правил нито едно от двете.В противен случай нямаше да има съмнение по въпроса.Просто казах това което мисля.Но мисля че се разбрахме по тази точка, за да оставим парцалените кукли да си почиват от суетата.

    Дааа за жабите и магиите или добро или нищо...Само ще уточня че според мен, в резултат на емпирични излседвания и проведени опити се налага извод как целувките като по правило трябва да са поне една идея по-вълшебни от самата жабешка магия, за да имат силата да развалят последната.Но и се съгласявам имидиътлии, че най-лошият сценарии би бил, ако това всъщност изобщо не са никакви омагьосани жаби, а просто представителки/представители на околната крякаща и скоклива фауна..;))

    Благодаря за захарното петле !

    Вие можете ли да преценявате приказните герои, също така правилно, така както например усета ви води в преценката на стиховете ?
    Една зла и лоша вещица, в едно далечно и приказно кралство, в което аз понякога отлитам, за да се скрия от човешкия свят, си е позволила да омагьоса една от вашите приказки, по не съвсем правилен начин...Объркала е нюанса в пропорциите, които съставляват душите на приказните герои, но аз нямам право и не мога да и помогна да си оправи кашите...А така всички приказни герои ще бъдат малко или повече объркани и нещастни ;(

    Ако вие имате и подобна дарба, може би ще успеете..Но незнам..Това кралство е далеч и вие вероятно ще се изгубите по пътя към него, а това не бива да става.Защото кой ще се разпорежда в блатото ви, ако вас ви няма дълго време ? Може би пък приказните герои сами ще намерят верния път в омагьосаната приказка..;)

    ОтговорИзтриване
  16. Привет, I.S. :)
    Не съм опитвала да правя от вашия любим захарен памук. Аз обичам...розов :)
    Не знам дали мога правилно да преценям приказните герои. В приказките е почти като в живота и често се случва на края на историята да разбереш, че Добрата Фея е всъщност злата вещица и че всички ябълки, които са ти поднасяли, са били с по една отровна половинка. И ако късметът е бил на твоя страна до един момент и ти все си оставял ябълките недоядени, това съвсем не значи, че в един миг няма да се случи така, че още първата хапка да е от отровената страна на ябълката.
    Тогава просто преглъщаш и се радваш на това, че поне един човек ще се чувства щастлив от случващото се. А това понякога е много :)
    (И нали си една голяма наивница, чакаш онзи принц, дето ще поиска да те отнесе в замъка си, та да изскочи пустото парченце от ябълката. Хем знаеш, че принцове няма :))
    Ииии...в един такъв момент изобщо не те интересува ще се оправят ли другите приказни герои, или не. Но аз вярвам, че ще се оправят. Червените шапчици ще си останат все така доверчиви, а...вълците - все така лицемерни.
    Независимо от титлите, с които са се украсили.
    П.П.
    Бих Ви обяснила какво е логорея, но предполагам, че Уикипедия може да го направи по-добре от мен :) А разберете ли това, ще разберете и защо ми се е сторило, че един наемен воин е получил именно пристъп на логорея преди...имало едно време...
    П.П.2
    Аз рядко се губя, I.S., особено по пътищата. Много по-вероятно е да се изгубя вътре в себе си, понеже се чувствам далеч по-необятна от всяка приказна гора. Колкото и самонадеяно да Ви звучи :)
    П.П.3
    Не се страхувам да тръгна на някъде и да оставя любимото си тресавище :)
    Оставила съм ключ за блатото в сигурни ръце и няма ли ме мен, а и да ме има, мога да разчитам на тези сигурни ръце :)
    Но за сега не планирам разни екскурзии. Добре си ми е тук. Тази сутрин тъкмо се излюпиха нимфите на водните кончета и трябва да се погрижа за тях.

    ОтговорИзтриване
  17. Голяма любов, голямо нещо. Я си направете една среща да се видите и да се вземете. :)

    ОтговорИзтриване
  18. А, да, бе, и ако вземе, че ме вземе, кой ще стои тука да плаши народа!? :))

    ОтговорИзтриване