Днес реших да се поровя в така наречената сюрреалистична поезия. Прииска ми се да се запозная с някои образци на това течение в изкуството и просто веднага се очаровах от сблъсъка си със следния стих:
В ГРАДА НА КОТКИТЕ - БУРГАС
автор: nn1956
В града на котките - Бургас
размахвам островърха шапка
за помощ от брега към вас!?!...
Просто толкова сюр! И толкова реализъм! Но аз най-много си харесах финала на стиха - "!?!... " Сякаш авторът сам се чуди какво точно е искал да каже, след което замълчава, обречен да не разбере отговора никога...
А това е поздрав за ... шапката му :)
Човекът се дави в котки и маха за помощ към вас, надява се го измъкнете. Туй то! :)
ОтговорИзтриване"Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада" :))
ОтговорИзтриванеИ все пак, тази купчина препинателни знаци на края стиха ми идва малко в повече. Но може би, понеже нийде из произведението не им е намерил място, е решил да ги скупчи там всичките. Явно голямо вълнение е изпитвал човекът. Ми то котки като котки ли са!?