понеделник, 11 януари 2010 г.

Защо

автор
viki73 (Вики )


Защо превръщаш мъката в тъга,

защо ти никога не си щастлива,

защо, когато си сама,

ти мислиш за света красиво.

Нима, когато се преструваш,

че ти си всичко на света,

ти пак задаваш си въпроса

"Защо?!"



Винаги, когато видя стих, озаглавен “Защо” нещо в мене възторжено трепва, защото знам, че няма начин да не се окаже истинска поетично-философска находка. И искам да кажа, че и този път не останах разочарована. В тази творба авторката задава едни екзистенциални въпроси, които навярно терзаят много от нас, читателите – а именно – въпросът за щастието и въпросът … “защо?”
Нека се вгледаме по-задълбочено в изтерзаната и душа, която неистово се опитва да разбере защо, да му се не види, защо?
“Защо превръщаш мъката в тъга”
А сега де? Защо и как някой успява да превърне мъката в тъга? И нужни ли са много усилия за това, всъщност? Понеже според мен няма особена разлика между двете. И понеже реших, че може аз да бъркам, се допитах до един онлайн речник, който ми отговори така:
Значение на думата тъга
мн. тъги, ж. Чувство на жал; скръб, мъка.

Значи, тука веднага отпада един въпрос “Защо”. С което се надявам да облекча малко терзанията на авторката – няма смисъл да се чуди защо, понеже просто такова нещо няма, никой не е превърнал мъката в тъга, просто двете са едно и също нещо.
защо ти никога не си щастлива
Ето тук не мога да отговоря. Но най-вероятно е, защото превръща мъката в тъга? Което, освен всичко друго се оказва и безсмислено.
защо, когато си сама,
ти мислиш за света красиво.
И това не знам защо. Но според мен това никак не е лошо. Или..? Може би лирическата е нещастна именно от това – че когато е сама мисли за света красиво. Но от тук идва логическото заключение, че когато не е сама, мисли за света грозно. Странно ми е. Трудно ми е да открия смисъл.
Нима, когато се преструваш,
че ти си всичко на света,
ти пак задаваш си въпроса
"Защо?!"
А това съвсем блокира разсъдителната ми дейност…Само няколко питанки пукат като заря над главата ми и така и не мога да проумея какво точно се опитва да каже авторката с това.
Явно някой се преструва, че е всичко на света, и не стига това ами отново си задава въпроса “Защо?”
Ок, защо, ама какво защо??
Читателят бива поставен в едно много неудобно положение – не стига, че трябва да се чуди защо, ами трябва да се сети какво защо…
Аз лично не успявам да се преборя с логиката на този “стих”.
Явно философията не ми е силна страна :(

Няма коментари:

Публикуване на коментар