Приказка

Тази авторка ми е позната. А сигурна съм и на Вас. Пък следващият стих трябва да е еротично-любовен. И понеже всеки куплет е като една картина, която много ясно си представям, бих искала да ви го предложа на порции. Нека го видим:

Приказка - veneti

Искам бавно ти да ме откриеш.
Да ме гледаш дълго без да мигаш.
После все едно че нищо не е било
покрай мене бързо да преминеш.


(Представяте ли си го как я гледа дълго, ококорен, без да мигне. А представяте ли си го как преглъща в опит да не мигне, защото не издържа просто... А след това представяте ли си го как изведнъж преминава бързо покрай нея, вече мигайки си съвсем спокойно сякаш нищо не е било и не са му пресъхнали очите от немигане...)


Бавно ме докосвай и несмело,
сякаш пипаш ледена висулка.
Капчица по капчица стопявай
моето "явно" безразличие към тебе.


(Тук представяте ли си нейното явно безразличие?)


Погали косите ми и казвай,
че са нещо много меко и приятно,
че те галят нежно и увиват
без да знаеш в мрежите си как - те.


(Тук ми е трудно да си представя картината, заради последният ред, от който нещо умишлено или не, е изпуснато)


С твоите ръце вземи
моите ръце при тебе.
Бавно в шепите си ги гали
и разказвай за морето.
Как студено то е като тях
с вечно мамещи простори.
Би желала ти да потънеш в тях,
нежността им като морска пяна да те гали.


(Авторката явно нарочно създава такава представа за себе си, все още не знаем защо, но тя е студенокръвна, нищо, че желае нежността и да го гали като морска пяна!)

После на небето избери
две звезди и покажи ми,
светлината как от тях искри
и кажи че с моите очи
единствено са те сравними.


(Тук вече е и себелюбива)


Дълго, дълго ми разказвай ти за тях.
Две звезди а сякаш две вселени.
Виждаш ли, не виждаш,грях не грях.
Ти сега ме искаш, но не бързай.
Гледай ме безмерно!...


(не знам дали и вие си представяте как изглежда “безмерното гледане”)


И ми казвай колко е безсмислено когато,
мен ме няма в твоя ден.
Колко пуста и разбита е душата,
щом през нея е преминала стрелата
на очи от поглед озарен.
Дал надежда и оставил
някой, някъде във своя плен!

(Този куплет наистина не го разбирам)

Тръгвай и не тръгвай
ти да ме целунеш.

(Ето един истински статичен кадър – кадър на хем тръгването хем нетръгването – отново гениално!)


Първата целувка е магия.
Няма никога да я запомня.
Ти пък няма да я скриеш.

(Ама разбира се, че няма никога да я запомни! Та тя е магия! На кой му е притрябвало да помни някакви си магични целувки. Виж, ако беше обикновена и невзрачна, сигурна съм щеше да я помни до гроб! Затова пък Той, тъй като не е такъв придирчив като нея, може би не само ще я запомни, но и ще я показва, ами няма да я крие!)

Бавно ме вземи в ръцете
и кажи ми, че съм като цвете,
и че ти си вечен роб
на моята младост.
Мой ще си в беда и радост.


(Авторката се превръща в господарка, в тигрица, а Той е неин покорен роб...хмм...и олицетворява цяла една епоха - нейната младост! "Роб на моята младост"...еххх, как само епохално звучи....извинете ме, отплеснах се)

Занеси ме до леглото.
Остави ме да се сгуша.
В някой ъгъл да обвия коленете.
Остави ме да се притесня и мръщя.
Да се дърпам и да не признавам,
че те искам в тъмнината.

(Бих искала някой да ми покаже как обвива колене в някой ъгъл. Нищо де, важното е, че не е придирчива към някой конкретен ъгъл, а е съгласна просто да е ъгъл. Също не си представям едновременно някой да се мръщи и притеснява, но вече би трябвало да съм наясно, че тази авторка е способна и на непосилни другиму неща)


Ти седни до мене, успокой ме.
Разкажи ми там за планината.
Колко страшно вечер е във нея,
и за сенките във тъмнината,
мятащи се над угасналия огън.

(особено много би я успокоил, като и разкаже страшни неща за планината... разбирам... А за какво ли толкова се е притеснила все пак? Пък виждате ли сенките, дето се мятат над угасналия огън? Щото аз не. Може би ако огънят все още тлееше щеше да се вижда тук таме по някоя и друга сенчица, но така в тъмното, в планината, как да ви кажа...не си ги представям)

Аз до тебе ще се свия.
Ти вземи ме и кажи,
как до мен ще бъдеш винаги
и по планините ще се скитаме - нали?

(Тук разбирам, че тя е много смела. Иска да се скитат, нищо, че е страшно в планината. И ония ми ти сенки над загасналия огън....въй, изтръпвам само като си помисля. Ама сигурно щото с мен никой не иска да се скита по планините. И се чудя (познавайки чепатия характер на героинята) дали ще му даде да я вземе или още ще се дърпа?)

Аз ще те погаля много
нежно, нежно, нежно...
И ще продължа.Всяка скула,
всяка вежда,твоят нос и твоята брада.
И очите дълго ще ги гледам
за да разбера.
Колко дълго с тебе ще живеем.
И ще имаме ли сто деца.


(Тук тигрицата се е смилила и започва да бъде нежна. Ще обърне внимание поотделно на всяка от многото скули и вежди и специално на носа и неговата брада! Дори иска 100 деца от своя роб... брей...)

После няма нищо да си спомняш.
Аз ще бъда нежна и нощта,
моите разпалени желания
в твоя огън ще ги разгоря.
Ти ми казвай колко съм прекрасна.
И ме пипай като нежен порцелан.

(Тук му дава да я пипа, ама само щото той после няма да помни нищо, доколкото разбирам...)


Дай възможност аз да ти покажа
моята страст и моя плам.

(Тук еротичната картина се превръща в еротична сцена, а малко по-надолу той започва да я язди)

После в миг ме спри, хвани юздите.
И ме помоли да разреша.
Ти слугата мой до края ми на дните
мене да подложиш на дъжда,
на дъжда от огнени целувки,
на дъжда на ласките, не знам!
Колко ли ще издържа?
Но ти не пускай поводите. Дръж сега.

(Близо сме до кулминацията...на който не му е пресъхнала устатата, време е...Той я моли тя да му разреши...и май няма много да издържи...)

И започвай бавно, бавно
да опитваш да започнем
с много нежни думи,
с имената на цветя.
Нещо съвършено и безкрайно.

(Той започва бавно да опитва да започне – чудесно изказване!)

Дето никога не е било така,
както аз и ти сега го правим.
В този миг единствен като края на света.
Нека да усетим огъня и края,
и във огъня да се стопим.
Нека бъде кратко и да можем
аз и ти да дишаме като един.

(Със сигурност никога не е било такова. Обикновено другите жени дават на мъжете си да мигат докато ги гледат. И не се дърпат чак толкова. И в предния куплет тя желаеше да сътворят нещо безкрайно, докато в този се моли нещото да бъде кратко!)

После ме завий да не истина
и ме целуни преди да спиш.
Аз в съня си ще те търся дълго,
а до мен ще бъдеш цяла вечер - ти.


(Какво друго да кажа, освен, че е егоистка. Ама айде по-добре да не настива, че кой знае като настине какво ще кара горкото момче да прави...) А аз още не мога да си отговоря как може някой да публикува такива неща в интернет пространството...