Мистерията разкрита

или защо поезията трето качество се котира така добре

Колкото повече онлайн стихове чете сърдитото момиче, толкова повече печал трупа.
И забелязва повече интересни неща. Едно от тях е странната зависимост между популярността на определен автор и неговите социални умения.
Според сърдито момиче трябва да има зависимост, но между популярността на автора и качеството на неговата поезия. Обаче уви, такава няма.
Истината е, че независимо колко добри стихове пише даден човек, ако не води 'активен социален живот' в сайта, в който е избрал да публикува
творбите си, той няма да получи вниманието на своите 'колеги-поети'. Какъв е изводът? Всички се пишат за поети, а всъщност на никой не му
пука за поезията. Или, по-точно - пука му единствено за това, как ще бъде оценена неговата поезия. И всеки е открил топлата вода - колкото
повече хвалиш, толкова по-хвален ще бъдеш. Явно за това хора, които са решили да направят онлайн кариера в поетстването сядат хубаво пред
монитора, запрятат ръкави и се захващат здраво за ласкаенето на всички творби, които минат пред погледа им. Ама това, че творбата била повече
от слаба - на кой му пука?! Че била пълна с правописни грешки? Много важно! Че въобще не си е направил труда да я прочете, а просто е цъкнал на
бутончето за писане на коментар "Прекрасно, продължавай все така" или съответно бутончето 'гласувай за..."...Няма значение! Целта оправдава
средствата. За това на малкото сърдито момиче вече никак не му е чудно как разни долнопробни творби биват увенчни с лаврови клонки, докато
истински стойностни неща затъват в нищото недооценени. И тук възниква въпросът - кой и защо решава, че иска или може да пише поезия?
В повечето случаи, явно това са хора, които търсят внимание. В по-редки случаи са хора, които имат потребност и талант да пишат.
Само ми е интересно, защо първите се навират в дебрите на изкуството, кръщавайки нескопосаните си опити за римуване 'стихове'?
Не визирам младите автори, те тепърва се учат и изграждат свой стил. Визирам хора в зряла възраст, които пишат толкова нескопосано, че деца на
по 16-17 години са на светлинни години пред тях. Защото наистина имат дарба.
Представяте ли си, ако имаше сайтове за онлайн пеене, например... Какво щеше да се случи, ако и в тях решаваха да се изявят пишман-таланти?
Дали и те щяха да бъдат гръмко възхвалявани и от събратята си пишман-певци?
Е, ако поезията беше музика....фалшивоооо, много фалшиво щяха да звучат всички тези сайтове и форуми за поезия...
Една истинска какафония от думи, които, странно /или не толкова/ защо биват поощрявани от хора, плюли на изкуството, в името на собствената си
съмнителна слава.
А най-странно ми е, как наистина добри автори се поддават на изкушението и потупват по рамото писачите на слаба поезия...може би в очакване да получат същото, кой знае.
Но все пак, не им ли е под достойнството? Защото отношението към изкуството не се определя само от това, какво създаваш самият ти, а и от това, какъв вкус проявяваш.
Нали така?
Както и да е.
Може би трябва да има лоша поезия, за да можем истински да се насладим на хубавата.
Тъжното е само, че лошата вали като из ведро и някъде дълбоко под мътните и води остават хубавите стихове. Като бисерчета, затворени в мидени черупки на дъното на
някакъв кален, но поне комичен океан.