Трагично, смешно, трагично смешно и ... ами зависи кой от къде го гледа :)

неделя, 1 август 2010 г.

Друго важно съобщение!

Понеже вещицата обича да и е подреденко /иначе няма да играе :D/* и понеже идеята на този блог е да се "разнищват" разни антистихове, днес тя извърши Голямото Пролетно Почистване /ловко избягвайки да забележи, че е последния ден на юли/. Събра всички бележки от битките с едни величества и ги записа в Хрониките на Блатото /защото нищо не трябва да се губи току-така/. На основната страница на блога ще има само "литературни" произведения и прилежащите към тях 'анализи'. Всичко останало се намира на страницата "Блатни приказки (Или хронология на една странна "война").
Всички коментари са запазени също. Извинявам се на авторите им.
С.О., ако четеш - поздрав за теб с невероятната pin4e

Бабешки хамак

Старити пу принцип се пливят,
прекупавът, някугиш пуливът.
Аз пъ имам бабишки хамак.
Дръта съм, убачи съм щасливъ!

И кугат приваля съ динят
хаквъм са в хамака...Да съ клатя.
Имам хъс. Арактер. И инат.
Мога да съ лашкъм ду лунатъ.

Начи тъй ми й убау пъ там!
Дигам си кракити на високу.
Кату паяк ф мрежити си сам
си са шира...И ми йе широку.

Заранта утнову ша пливя,
чи гудинъта иднъ...дъждовнъ.
Ма утеха имам. Ни ривъ,
и дукат умръ ша ми й удобну.

22.08.2005
Това по повод запитването ти снощи.
Авторката пише убийствено добра поезия, а и хумористичната и е велика.
Такива стихове нямат място тук. Тяхната цел е да развеселят читателя. Не да докоснат някакви нежни струни в душата му. И успяват. Докато анализираната от нас поезия има /уж/ за цел да онежности читателите или да ги затрогне, или...де да знам и аз, абе да достигне до нечии души, най-общо казано. Но...поне мен единствено ме разсмива.
Там е разликата :)

*"— Ако около мен не е чистичко и спретнато, няма да играя — провикна се Карлсон. — На тази мръсотия трябва да се сложи край. Какъв късмет имате, че във вашия дом е дошъл най-добрият прахосмукачочистач в целия свят!"

5 коментара:

  1. И по-добри има :)
    Имаше едно, на което със сълзи се смях, обаче нещо не го откривам. Но като го открия, ще споделя. За сега - други две. :Р

    /бабИшка Иротика! Да сА...чИте мекУ/

    Уф, чи са напра'их на красотна!
    Турих си чирвената забрадка.
    Вчера бях и потна и работна.
    'Неска съм идна красива патка.

    Фустата ми й с розава путплата.
    Ризата ми й везана пу края.
    Мафнах ут учити училата...
    Чак ша си пусегна най- накрая!

    Лудийо Иван, кът' ма присрещна...
    Как ма йе раздърпал пу ръкава.
    Хакнах му идин. И са ублещи.
    Аз да н' съм му селска... унакава!

    Срещнах си пу пътя наша Гина.
    Вика, чи съм дъртъ пипируда.
    Саму да й падна, ша загина...
    Их, чи лоша! Чума! 'Ногу луда.

    Посли пък... Марин кът' ма награби...
    Баш у двора, дет' ми е сеноту.
    Мисли, щом съм 'убава, съм слаба.
    Ръгнах му идин бастун. В реброту.

    Искаши тамън да мъ целива.
    Тъй са разбучасах подивяла.
    "Пекана съм - реках. Ма ни бива!
    Беши то, кугату съм щуряла."

    Фърлих си чирвената забрадка.
    Стига вечи тъй сми 'убавяли!
    То жината всякога е патка.
    Мъжовити все са си абдали.

    ***

    Нищу нямаши ми фчера,
    ставам сутранта,
    ф углидалуту са зверя:
    Бря, чи красута!

    Викам сигур са чалдисах,
    туй ни мой съм аз.
    Смятай кат са начирвисам
    и са нагласа!

    Тъй пу нощник и терлици,
    с чорлава куса
    мязам кат на убавица
    ф профил и анфас.

    Дрямах начи и въртях са,
    цъках със език,
    плюх са дан са уручасам -
    тъй са възхитих.

    Дъл на пустуту глидалу
    са яви дифект!?
    Тъй да съм разхубавяла...
    А, сига де! Дерт!

    Са умислих утведнъшки -
    как навън ш' въря?
    Момцити ку са натръшкат
    кату ма съзрат?

    С модна фуста, чи забрадка,
    с китка у ръка;
    с тос акъл зер за три патки,
    кату заблеста...

    И къдету койт' ма срещни -
    пламна, изгуря
    ф разни помисли пугрешни...
    Пък ни съм таквас!

    Туй наверну сън е билу,
    сигур йощи спа
    и ми са е присънила
    буйна красута.

    Скуркузъбел съм, мий ясну -
    ич дан ма съзреш,
    щот ут толкува прикрасну,
    мой са пубулейш.

    Толкус убус да са исипи
    тъй връз мен кат дъж...
    Някуй тряа да ма ущипи!
    (пу възможнус мъж!)

    ОтговорИзтриване
  2. Второто дори съм го чел по разни форуми! Стилът е уникален. :)

    ОтговорИзтриване
  3. Къде се изгуби? Нима достойната за публикуване антипоезия е свършила?

    ОтговорИзтриване
  4. :( Все по-трудно ми е да откривам истински вдъхновяващи антистихове.
    Днешните антипоети пишат толкова глупаво, че и за музи не стават. А едно време каква антипоезия имаше...да ти е драго да четеш и да се вдъхновяваш...Ех...Завладя ме носталгията нещо.
    Да ти кажа на уше, наблюдавам творчеството на една поетеса /и писателка с издаден роман??!/ от известно време и на моменти музата ми радостно възкликва. Тоест, възкликва радостно и изпада в еуфория всеки път като чета нейни стихове, но като че ли не ми остава време :( През зимата животът в блатото не е лесен - докато нацепя камъни за огнището сутрин, докато си сваля носа и брадавиците и то станало време да отлитам на работа, метлата замръзва и не ще да пали, трябва да бутам, после вечер като се прибера, докато приготвя вечеря за всички жаби и блатни духове буквално оставам без сили...
    Но тази авторка заслужава да открадна малко време за нея. Ще опитам :)

    ОтговорИзтриване