автор: chriskiss
Какво е то да станеш сутринта
и за здраве да потичаш в парка.
Или пък на стадиона да отидеш и деца
как спортуват докато настъпи мрака.
През градинката на месните таланти,
гледаш как спортуват и се забавляват
Деца, за които ние сме гаранти,
че игрите няма никога да си продават.
В близкото училище да наблюдаваш,
юноши-спортисти със спортното си хоби,
гледаш как играят и ги уважаваш,
тренират, може би за важни проби.
Няма по-приятно да обичат,
да спортуват заедно с "хайката".
И заедно с мене се заричат
в думите "Спорт му е майката"!
Така е, Поете. Спорт му е майката!
Само дето писането не е като спорта, ама няма значение.
(Пък и като се замисля, за някои хора писането си е направо спорт, при това съзтезателен. Но това си е направо теза за нова тема, която може би някой ден ще успя да развия в що-годе читаем текст.)
Няма да се впускам в бурни анализи на стиха, просто ще отбележа как бодро и вдъхновено звучи той, ще се зарадвам на ентусиазма на автора, с който описва спортния устрем на целокупното население,
най-вече на юношите-спортисти, а още по-най-вече на "месните таланти". Последните искрено ме заинтригуваха. Защо са месни? Защото са направени предимно от месо (а не от субпродукти, примерно) или защото с талант се справят с всякакъв вид месо?
Ако е второто, любопитно ми е да разбера откога ма'ането на пържоли се е превърнало в спорт и предстои ли включването му в следващите олимпийски игри? М?
Нека спортуват тези 2000000 свръхзатлъстели българи
ОтговорИзтриванеДа, нека спортуват. И, което е още по-важно, нека спрат да пишат стихове!
ОтговорИзтриване