Нали съм човек, не мога да бъда съвсем безпристрастна.
И точно за това си имам своите любимци сред авторите на антипоезия.
Явно Silviya_Markela е една от тях.
Еми какво да направя, като ме вълнуват стиховете и! То едва ли някой
може да остане безразличен към тях, ми се струва.
Преди известно време в един свой стих авторката беше възпяла завидния си апетит.
И той (завидният апетит) явно се е възгордял и още повече се е развихрил.
Или просто тя е решила, че една ода за него не стига и му е посветила още една.
Чревоугодничество
Изкушавам се от аромати,
обещаващи блаженство
за рецепторите вкусови
и стомашните ми сокове:
от царевицата варена,
от ягодите сочни,
от козунака пухен
и дъхавия пъпеш.
Изкушавам се от визия,
запленяваща очите,
що буди апетита,
който трудно се засища:
от шоколади нежни,
от целувки захарни,
от солети хрупкави
и топящ се сладолед.
М?
Тъй е то в съвременната антипоезия. Човек ако не спомене стомашните си сокове в стиховете си, къде?
Честно, аз лично никога не съм усещала блаженството на моите, но може би точно за това и не съм ги възпяла.
Както и да е, хората имат различни музи.
А явно Silviya_Markela е една многопластова личност, която се вълнува не само от еуфорията на вкусовите си рецептори, но и от любов с лек привкус на бойлерна еротика.
Не знам защо тя се е почувствала като река.
На мене ми остави асоциация за бойлер...чайник...самовар? (макар че не съм виждала самовар в действие, но...)
Преляла река
Превзема ме копнежът нежен
до теб да се докосвам,
приижда на вълни
огненометежни, бели;
водите ми се сгряват,
сгряват се, завират
и навън напират!
Изливам се над бреговете
и към теб потичам!
Поливам всички километри,
заливам пътя черен,
който ни дели,
няма го, изтрит е!
При теб дотичам жадно
с мойте ласки-капки -
свещи жарки разгорени!
За миг пред твоя лик
застинала без дъх
пламнала те съзерцавам!
Но само е за миг!
И, о, сбъдване жадувано!
Обгръщат те водите ми,
потъваш в мен,
донесъл забрава...
Е?
"водите ми се сгряват,
сгряват се, завират
и навън напират!"
Ако не бойлер, то поне някакъв котел.
Но е факт, че голямо сгорещяване е настанало!
Да си призная, тези напиращи навън води и други асоциации ми предизвикаха, но, от мен да мине, ще ги спестя на публиката.
Разчитам на нейното въображение :D
Не знам кое кара почитателите и да твърдят, че това е 'красив копнеж', но явно и двамата са на едно мнение.
Всъщност, той копнежът може и красив да е. Ама така е изразен, че всеки малко-малко трезвомислещ мъж би си плюл на петите и би побегнал във всички посоки, за да се спаси от щавещото нашествие на заврелите води на лирическата.
Та...ще ми се да попитам - това стих-покана за любов ли е, или стих-заплаха?
